Съдебното производство по чл. 87 ЗУБ във вр. с чл. 145 АПК е образувано по жалба на М. М. А., гражданин на Ирак, против решение № 185/29.05.2009 г. на председателя на ДАБ при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон.
Ответната страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, ІІІ отделение приема, че подадената в срока по чл. 87 ЗУБ жалба е неоснователна.
С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, чл. 8 и чл. 9 ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Приел е, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на закрила по посочения материален закон, предвид липсата на доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата.
Със становище рег. № 3579/09.03.2009 г., изготвено от главен експерт в ДАБ, е направено мотивирано предложение да бъде отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут в РБългария на жалбоподателя. Въз основа на последното и след осъществена преценка на всички събрани и относими към искането доказателства, председателят на ДАБ е постановил обжалвания акт.
Оспореният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Видно от данните по делото жалбоподателят е гражданин на Ирак, мюсюлманин-шиит. За първи път в България влиза нелегално през Турция през м. май 2007 г. След като е заловен на българската граница и са му снети пръстови отпечатъци е върнат обратно в Турция, след което заминава нелегално в Холандия, от където е върнат в началото на 2009 г. в България. В молбата си чужденецът иска закрила в България като в проведените с него интервюта изтъква причини от личен и семеен характер. Кандидатът заявява, че е напуснал страната си по произход заради кръвна фамилна вражда, вследствие на разкритата му любовна връзка с разведена жена. Твърди, че неговата съпруга е подала молба за развод и понастоящем има такъв, но религиозен, а не официален. Поради страх да не бъде убит от роднините на интимната си приятелка, които го заплашили, че т. н. кръвна вражда между две фамилии в Ирак може да бъде умиротворена при положение, че в тази връзка се е състояла такава среща между двете фамилии. От така установените данни, съдържащи се в бежанската история, разказана от жалбоподателя в проведените интервюта се налага изводът, че той изтъква мотиви за търсената закрила, които са извън правния обсег на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗУБ и обуславят материалноправната неоснователност на искането му за закрила. Спрямо него не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут. Лицето не прави твърдения във връзка с прилагането на чл. 9, ал. 1 ЗУБ и не се установява реална опасност от тежки посегателства по смисъла на хипотезите на чл. 9, т. т. 1-3 от ЗУБ. Спрямо него не са налице и основанията на чл. 8 ЗУБ, тъй като не е членувал в партии и организации, не е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, или убеждение за което да сочи факти, обосноваващи основателен страх. Видно от самите изявления на жалбоподателя, причина за напускането са мотиви, породени от страха му за извършване на посегателства от роднините на жената, с която е поддържал извънбрачна връзка.
При така установените факти се обосновава извода, че спрямо чужденеца не са материалноправните предпоставки за предоставяне на исканата закрила по смисъла на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както законосъобразно е приел административния орган с обжалваното решение.
В тази връзка доводите в жалбата за нарушение на хипотезата чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, която въвежда в националното ни законодателство чл. 15, б. "в" от директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. и текста от директивата, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими с оглед безспорно установената причина за молителя да напусне страната си.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. А., гражданин на Ирак, срещу решение № 185/29.05.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС - петчленен състав в 14-дневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. Д.Л.