Образувано е по касационна жалба на Митница - Варна срещу решение №926/19.07.2006 г., постановено по адм. дело № 353/2003 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) №104/14.10.2002 г., издадено от началника на Митница - Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0047/17.01.2003 г. на директора на РМД - гр. В. за определени на “Интерком груп” ООД - гр. В. за довнасяне публични държавни вземания в размер общо от 27 823 лв., от които мито - 23 186 лв. и ДДС - 4 637 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2001 г. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, но от изложението може да се направи извод, че се релевира и оплакване за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като според касатора съдът неправилно е обсъдил доказателствата по делото - заключенията на експертите от ЦМЛ и на тези, назначени от съда. Поради това настоящата касационна инстанция приема, че са изложени оплаквания за отмяна на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. В касационната жалба подробно са развити посочените оплаквания, като са изложени доводи за необоснованата преценка, направена от съда при прилагане на Митническата тарифа на Р. Б. (МТРБ) за 2001 г., глава 27 и допълнителните забележки към нея, за да се определи правилния тарифен номер на внесената стока. Според касатора в жалбата до първоинстанционния съд се съдържа признание какво точно представлява процесното гориво - а именно котелно, докато едва в съдебно заседание жалбоподателят пред окръжния съд е поискал съдебно-химическа експертиза във връзка с оспорване заключението на Централната митническа лаборатория (ЦМЛ). Изложени са оплаквания, че неправилно съдът е приел, че заключението на вещото лице Петков изцяло оборва заключението на ЦМЛ и тези оплаквания са във връзка с използваните от вещото лице и ЦМЛ методи. Според касатора след като е установено, че процента на дестилация не се определя, само на това основание е следвало окръжният съд да отхвърли жалбата. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба “Интерком груп” ООД - гр. В. чрез процесуалния си представител адв. Г. оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението, тъй като съдът е приложил правилно материалния закон. Позовава се и на установена вече практика на Върховния административен съд, ІА отделение.

Заинтересованата страна дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призована не е взела становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като е установено, че процесната стока не отговаря на изискванията за "тежки масла", разновидност на "тежки горива" по Митническата тарифа на Р. Б. за 2001 г., а представлява котелно гориво.

Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

За да отмени ППСПДВ №104/14.10.2002 г., издадено от началника на Митница -Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0047/17.01.2003 г. на директора на РМД - гр. В. за определени за довнасяне на “Интерком груп” ООД - гр. В. публични държавни вземания в размер общо от 27 823 лв., от които мито - 23 186 лв. и ДДС - 4 637 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2001 г., Варненският окръжен съд е приел, че посоченият тарифен номер 2710 00 74 0, който е деклариран с внесената от Украйна стока и посочена от дружеството като мазут със съдържание на сяра, непревишаващо 1% в наливно състояние е правилно определен. Съдът се е позовал на т. 1, б. “ж” от допълнителните забележки на глава 27 на МТРБ за 2001 г., в която се считат за тежки масла, описани в т. “д”, различни от газьола, описан в т. “е”, които имат в зависимост от техния цвят с разреждане С, вискозитет V с посочените в текста стойности. Според съда в тарифни номера 210 00 71 0 до 2710 00 78 0, където се включват мазутите цветът трябва да е естествен, но в тези номера не се включват тежките масла, описани в т. “д”, за които не е възможно да се определи процентът на дестилация при 250 градуса по Целзий по метода ATSM D 86 или кинематичния вискозитет при 50 градуса по Цеулзий по метода ATSM D 445 или цветът с разреждане по метода ATSM D1 500, като е обсъдено, че съгласно посочената тарифа тези продукти спадат към тарифни номера 2710 00 81 0 до 2710 00 97. Прието е от решаващия съдебен състав, че за процесната стока според заключенията на вещите лица, показатели по горепосочените методи могат да бъдат определени и затова спрямо нея са приложими тарифните позиции по б. “ж” на т. 1 от глава 27 на МТРБ за 2001 г. - от 2710 00 71 0 до 2710 00 78 0, а декларираният тарифен номер от дружеството е 2710 00 74 0, включващ тежките горива с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 1 %. Направен е извод от съда, че внесеният мазут М-40 има тегловно съдържание на сяра, под 1%, което е безспорно установено и представлява “тежко гориво”, като разновидност на “Тежки масла”, поради което правилно при декларирането му е посочен тарифен номер 2710 00 74 0. Така постановеното решение е неправилно.

В приложимата за процесния случай МТРБ за 2001 г. "тежки масла" (тарифни № № от 2710 00 61 0 до 2710 00 97 0) са тези масла и продукти, които при дестилация по метод ASTM D 86 при 250 градуса дестилират по-малко от 65 обемни % или за които процентът на дестилация при 250 градуса не може да бъде определен по този метод. За "тежки горива" в същата митническа тарифа, които се тарифират от № 2710 00 71 0 до № 2710 00 78 0, са тежките масла, описани по-горе, но различни от газьола, описан в т."е" от същата тарифа и които имат в зависимост от техния цвят с разреждане С, вискозитет, подробно описан в тарифата, като е направено уточнение, че тази разпоредба се прилага само при масла, чийто цвят с разреждане е под 2. Това са дефинициите на понятията "тежки масла" и "тежки горива" за нуждите на митническото оформянае на внесени на територията на страната стоки и въз основа на вложеното в тях, следва да се изхожда при определяне на правилния тарифен номер на стоките и определянето на митните сборове.

По делото от извършената експертиза от Централната митническа лаборатория по време на административното производство е установено, че изпитваните проби отговарят на дефиницията за "тежки масла", но по фракционен състав не отговарят на изискванията за "тежки горива". Това заключение на експертизата е въз основа изследването на проби от внесената стока, резултатите от което са показали, че съдържанието на сяра е 0, 24/0, 25, т. е. непревишаващо 1%, но относно дестилацията по метод ASTM D, обемния процент на дестилация не е могъл да бъде определен, като същото се отнася и до цвета с разреждане, тъй като при изследването показанието е било над 8. Незаконосъобразни са изводите на окръжния съд, че след като не е изследван третия фактор - кинематичен вискозитет, то не следва да се кредитира експертизата на ЦМЛ. Наистина кинематичния вискозитет няма данни да е бил определян при изследването, извършено от ЦМЛ. Като се има предвид, че ответникът по касационната жалба е декларирал мазут с посочен от него тарифен № 2710 0074 0, то при всички случаи трябва да са налице и трите показатели за дестилиране, цвят с разреждане и кинематчен вискозитет. Видно от експертизата на ЦМЛ обемния процент на дестилация не е могъл да бъде определен, както и цвета с разреждане. Забележките към подпозициите на МТРБ за 2001 г. изрично посочват в т. "д", че тарифни №№ от 2710 00 61 0 до 2710 00 97 се отнасят за тези продукти, които при дестилация по посочения по-горе метод при 250 градуса дестилират по-малко от 65 обемни проценти или за които процентът на дестилация при 250 градуса не може да бъде определен по този метод. След като процентът на дестилация не е могъл да бъде определен, както и цвета с разреждане, то без значение е кинематичния вискозитет. В този смисъл неправилен е извода на съда, че след като тези показатели не са определени, то е налице опорочаване на извършения лабораторен анализ. Декларирания от дружеството тарифен № 2710 00 74 0, попадащо в т. "ж" се отнася до тежките масла, описани в т. "д", различни от газьола, описан в т. "е" и които имат цвят с разреждане под 2, вискозитет и дестилация. Наистина според съдебно-химическите експертизи (единична и тройна) и трите показатели могат да се определят и приема, че за процесната стока са приложими тарифните позиции с №№ от 2710 00 71 0 до 2710 00 78 0. При преценката й съдът не е възприел особеното мнение на вещото лице от тройната експертиза - Н. Х., обосновавайки се, че то е теоретично и не е свързано с изследване на проби от стоката. Съдът обаче не се е съобразил, че в особеното мнение на Н. Х. е посочено, че методът ASTM D 86 не е приложим за горива, съдържащи остатъчни продукти, каквото е процесното. Изрично вещото лице проф. Петков в своето заключение (единичната съдебно-химическа експертиза) е посочил, че процесната стока е от остатъчни продукти от преработката на нефта, които се наричат "гудрон". Наистина в стандарт ASTM D 86 (приложен по делото) в т. 1.2 е отразено, че методът е създаден за анализа на дестилатни горива и не се прилага при продукти, които съдържат значителни количества отпадъчен материал, какъвто е процесния продукт и това изрично е отбелязано в единичната експертиза на проф. Петков, която окръжният съд е кредитирал.

Обобщаващият извод, който следва да се направи за настоящия казус е че за да може внесената стока да се тарифира под № 2710 00 - 74 0 трябва да се определят и трите показатели - процент на дестилация, кинематичен вискозитет и цвят с разреждане. Ако един от тези показатели не може да бъде определен, то стоката не може да се тарифира с №№ 2710 00 71 0 до 2710 00 78 0 (включително и посочения от ответника по касационната жалба № 2710 00 74 0). При установено по безспорен начин обстоятелство, че внесената стока е от остатъчни продукти и като се има предвид стандарт ASTM D 86, той е неприложим за анализ на същите. Относно приложимоста на този стандарт при разпита на вещото лице проф. Петков (който е изготвил единичната експертиза и е участвал в тройната съдебно-химическа експертиза) в съдебно заседание на 24.09.2004 г. той е дал отговор относно приложимостта на стандарт ASTM D 86, като е заявил, че за остатъчните продукти този стандарт не е приложим, но пък самата методика на стандарта е приложима. Основателно е възражението на касатора, че ответникът в жалбата си до регионалния митнически директор и впоследствие пред съда е твърдял, че стоката е котелно гориво. Нещо повече процесната стока е реализирана като такова гориво, за което е налице признание от "Интерком груп" ООД и това котелно гориво изрично е посочено в МТРБ за 2001 г., че не се обхваща при тарифирането от №№ 2710 00 71 0 до 2710 00 78 0 , а се намира в подпозиция с №№ 2710 00 97 2 до 2710 00 97 8 и е различно от тежките горива от тарифни №№2710 00 71 0 до 2710 00 78 0. Относно цвета с разреждане съдът неправилно е възприел заключенията на единичната и тройната съдебно-химически експертизи и не се е съобразил с особеното мнение на вещото лице Александрова, тъй като при анализа на пробите резултатът е показвал над 8, а съгласно ASTM D 1500-82, който вещите лица са използвали стойностите на цвета са от 0, 5 до 8, 0.

Неоснователен е доводът на ответника по касационната жалба, изразен в писмената защита, представена от адв. Г., че в Глава 31, отнасяща се до „Внос на стоки със специфично предназначение за котелните горива не са предвидени различни режими, като единствената митническа ставка е 5% по позиция 27 10 00 97 2. Твърди се, че котелното гориво има едно единствено предназначение – за изгаряне в ТЕЦ, респ. за нуждите на населението за отопляване и затова не е било необходимо да се иска разрешение по реда на чл. 205 и сл. ППЗМ за по-благоприятно тарифиране. Настоящият съдебен състав не възприема доводите на ответника по касационната жалба. По-благоприятното тарифно класиране на стоките става единствено при спазване на реда по Глава 31 от ППЗМ, съобразно препращането на чл. 28 ЗМ. Това означава, че при съответната тарифна позиция, съществува такава, която е с намалена или липсата на митническа ставка с оглед специфичното предназначение на стоката. Противно на становището, изразено в писмената защита на адв. Г. (тази позиция е възприета и в жалбите на дружеството до административния орган и до първоинстанционния съд), в тарифна позиция № 2710 00 97 2 „Котелни горива, предназначени за изгаряне в корабни и стационарни уредби, промишлени пещи, парни котли, различни от тежките горива (fuel оil )от тарифни №№ 2710 00 71 0 до 2710 00 78 0” има изрична забележка, означена с (1). В забележките, посочени след изреждането на тарифните позиции в МТРБ за 2001 г. изрично е обяснено, какво означава тази препратка (1) и то е допускането на стоки от този тарифен номер – 2710 00 97 2 само в съответствие с разпоредбите на Глава 31 от ППЗМ.И след като не се спори по делото, че „Интерком груп” ООД не е поискало разрешение и не е проведена процедура за по-благоприятно тарифиране по тази глава от ППЗМ, то правилно процесната стока е тарифирана с № 2710 00 97 8.

Неоснователно е и изразеното в писмената защита на адв. Г. становище, че стандарт ASTM D-86 е приложим, тъй като ако се възприеме становището на особеното мнение на вещото лице Хаджийска от тройната съдебно-химическа експертиза, че цитирания стандарт е неприложим за остатъчните продукти, то това ще бъде в противоречие с митническата тарифа, която предвижда задължителност ан стандартите и установените с тях методики при анализите. Поддържа се от процесуалния представител на „Интерком груп” ООД, че приложимостта на стандартите към определени видове продукти в общия случай е от значение само при търговски спорове относно качеството на продуктите. Това становище настоящият съдебен състав изцяло възприема като неоснователно и противоречащо на материалноправните разпоредби на приложимата за случая МТРБ за 2001 г. В нея изрично в допълнителните забележки е отразено, че тарифните №№ 2710 00 71 0 до 2700 00 78 0 не вклрючват тежките масла, описани в т. „д”, за които не е възможно да се определи процентът на дестилация при 250 градуса по Целзий по метода ASTM D-86, или кинематичният вискозитет или цвета с разреждане. Видно от експертизата на ЦМЛ процентът на дестилация изрично е отразено в нея, че не може да бъде определен и свързвайки този извод на експертите с особеното мнение на вещото лице от тройната съдебно-химическа експертиза – А. А.а се стига до извода за неприложимостта на посочения стандарт за стоките от остатъчни продукти, каквато безспорно е процесната, поради което тарифирането в позиция № 2710 00 74 0 е невъзможно, тъй като един от трите показатели не може да бъде определен. Същото е установено и по отношение цветът с разреждане, за който подробно са изложени мотиви по-горе в решението. Относно представените от адв. Г. решения на Върховния административен съд, ІА отделение решения по идентични казуси следва само да се отбележи, че настоящият съдебен състав не ги споделя, тъй като в тях е прието само, че след като показателя кинематичен вискозитет не е определен, правилно първоинстанционният съд е отменил постановлението за събиране на митните сборове за процесния внос.

С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение на Варненския окръжен съд е неправилно поради наличието на визираните в касационната жалба отменителни основания. Затова на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени обжалваното решение и предвид изяснената фактическа обстановка и изложените п-горе мотиви, жалбата на “Интерком груп” ООД - гр. В. срещу ППСПДВ №104/14.10.2002 г., издадено от началника на Митница - Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0047/17.01.2003 г. на директора на РМД - гр. В. за определени на дружеството за довнасяне публични държавни вземания в размер общо от 27 823 лв., от които мито - 23 186 лв. и ДДС - 4 637 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2001 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Въпреки изхода на делото, разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на касатора не се присъждат, тъй като не са поискани, а и тази страна в касационното производство не е представлявана от юрисконсулт.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ

изцяло решение №926/19.07.2006 г., постановено по адм. дело № 353/2003 г. по описа на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

като неоснователна жалбата на "Интерком груп" ООД - гр. В. срещу ППСПДВ №104/14.10.2002 г., издадено от началника на Митница - Варна, потвърдено с решение № Д-44-24-0047/17.01.2003 г. на директора на РМД - гр. В. за определени на дружеството за довнасяне публични държавни вземания в размер общо от 27 823 лв., от които мито - 23 186 лв. и ДДС - 4 637 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.10.2001 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. Н./п/ И. А.а

С.А.