Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез проц. си представител гл. ю.к. С. Д., против Решение № 2904/28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 8260/2012 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба на М. П. Д. против заповед № ЧР–П-54 от 10.05.2012 г. на министъра на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.

Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Денева е била назначена като държавен служител на длъжност „главен експерт”, в регионален сектор София, отдел „Мониторинг и финансово управление” в главна дирекция „Конкурентоспособност и иновации” към Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия. Притежава образователна степен "магистър" и е заемала една от трите бройки за длъжността в сектора съгласно длъжностното разписание на агенцията от 01.04.2012 г. (заповед № 02-232/01.11.2011 г., поименно длъжностно разписание от 01.04.2012 г.). На основание структурни промени със заповед № ЧР – П-54/ 10.05.2012 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, предмет на оспорване в настоящото производство, служебното правоотношение на Денева е прекратено, считано от 10.05.2012 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – поради съкращаване на длъжността.

Законосъобразен и правилен е изводът на решаващия съд, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Настоящият състав споделя аргументите от обжалваното решение касателно правното основание - чл. 87а ЗДСл, съобразно което следва да се приеме, че органът по назначението е министърът на икономиката, енергетиката и туризма, както и, че е спазена изискуемата от закона форма.

Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в чл. 2 ал. 1 от Наредба за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и се определя като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Незаконосъобразно уволнение, на осн. чл. 106 ал. т. 2 от ЗДСл арг. чл. 2 ал. от Наредбата, има, когато бъде установено отсъствието на един от двата белега на понятието "длъжност в администрацията", а именно: длъжността не е престанала да съществува като нормативно определена позиция в новото длъжностно разписание и/или функциите, задълженията и изискванията за заемането й по това разписание не са преустановени, а са запазени, макар под наименованието на друга длъжност. След прецизна преценка на доказателствата, вкл. приетите СТЕ, решаващият съд е достигнал до верни правни изводи, а именно, че длъжността, заемана от жалбоподателката с преобразуването на администрацията и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание не е премахната нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции, задължения и изисквания (променени са наименованието на отдела, дирекцията и администрацията, в който се осъществява дейността), поради което не е извършено реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката и не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Правилно е прието и, че включените нови задачи към функциите представляват спомагателни дейности.

Настоящият съд намира за несъстоятелни и доводите на касатора, че с решението си тричленният състав е преназначил жалбподателката, по смисъла на чл. 82 ал. 1 ЗДСл и аргумент в тази връзка се намира в хипотезата на чл. 87а от същия закон.

Своевременно е поискано присъждане на разноски. Представен е договор за правна помощ и съдействие, серия А, № 0374236 от 01.04.2013 г., от който е видно, че за настоящата инстанция е платен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. не е направено възражение за прекомерност, а съдът не може да извърши служебно редуциране на размера

Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 2904/28.02.2013 г., постановено по адм. д. № 8260/2012 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. ОСЪЖДА

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, гр. С., ул. „Славянска” № 8

да заплати на М. П. Д. от гр. С. сумата 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Д. Р./п/ С. Ч./п/ Е. К. С.Ч.