Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "С"ЕООД/. Фактическите твърдения са били: за доставчика "Д"ООД, гр. В. с данъчен кредит в размер на 3974, 80 лв. по фактури, издадени м. 6 и м7.2001г. - ненамиране на адреса и начисляване на данъка по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС; по отношение на доставчика "Т"ЕООД за данъчен период на 1.2.2002г. - 28.2.2002 г., т. е. включващ процесния на м. 2.2002 г. Вписано е, че са подадени справки декларации за съотвените периоди и - данъчната ревизия не е извършила корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления ДДС. В същата насока следва да се има предвид и представени ДРА №663/22.5.2003г., издаден на "П и Н"ЕООД, за данъчни периоди на 1.11.2000г. до 28.2.2002г., т. е. включващ процесния данъчен период на м. 11.2001г. и за който период по изпълнението няма корекции. Следователно за тези трима доставчика по констатации на самите органи по приходите се установява, че няма промени, тъй като от тях са извършвани доставки и данъка е начисляван своевременно. Трябва да се прави разлика при разглеждане на следните въпроси - налице ли или не данъчно предимство / като термин използвано при разпоредбите на чл. 109 ал. 11 и 12 от ДПК/ при получаванаите от доставчика доставки, и проверка на доставките, при които той / прекия доставчик е изпълнител/. В случая са изпълнени изискванията на чл. 64 и сл. от ЗДДС, тъй като относно приложените от органите по приходите правни норми на чл. 109 ал. 11 и 12 от ДПК отм. е налице не само Тълкувателно решение №5 от 2004г., но и обилна съдебна практика. Като допълнение следва да се отбележи, че тези данни са констатирани и от вещото лице в своето заключение, макар и...