Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА РАЙ. П. при секретар И. А. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 11352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от К. А., гражданин на Турция, чрез процесуалния му представител адвокат С. Али, срещу решение № 1692/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 320/2025 г. по описа на Административен съд-Търговище. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответникът - ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Търговище /ОДМВР-Търговище/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. М., в отговор по касационната жалба, изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне на атакуваното решение в сила.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на К. А., гражданин на Турция, срещу заповед рег.№ 363з-614/27.03.2025 г., издадена от ВПД директор на ОДМВР-Търговище, с която на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1, чл. 40, ал. 1, т. 5 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ на чужденеца е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - отнемане на правото му на постоянно пребиваване в Р. Б. с определен 14-дневен срок за доброволно напускане на страната. При обжалването й по административен ред заповедта е потвърдена с решение № 812100-10574/04.06.2025 г. на главния секретар на МВР. От административния съд е събрана цялата преписка по издаване на атакувания акт, в т. ч. данни от проверка на място и справка за пътуванията на чужденеца, обективираща датите, на които същият е влизал и излизал от България за периода, последващ издаване на разрешението му за постоянно пребиваване до момента на извършването й. Видно от приобщените доказателства, на 17.01.2022 г. на К. А. е издадено разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ. Във връзка с подадено от това лице на 21.02.2025 г., заявление за удостоверяване от коя дата му е разрешено пребиваване в Р България, което да му послужи пред ТД на НАП, офис Търговище, е извършена проверка от служители на МВР, при която е установено, че за периода 17.01.2022 г. - 26.02.2025 г. /датата на справката в АИС/, чужденецът е пребивавал на територията на Р. Б. за срок общо от 8 дни. В тази връзка, на чуждия гражданин е изпратено съобщение рег.№ 363000-7772/26.02.2025 г. на вписания в разрешението за постоянно пребиваване, заявен от него адрес в [населено място], община Антоново, област Търговище, както и по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК - с поставяне на обявление на интернет страницата на ОДМВР-Търговище за периода от 10.03.2025 г. до 17.03.2025 г. Така същият е уведомен, че спрямо него е открито производство за отнемане на правото му на постоянно пребиваване, с предоставена възможност съобразно чл. 34, ал. 3 АПК, в 7-дневен срок да се запознае с материалите по преписката и да представи възражения. След безрезултатното изтичане на посочения срок е изготвено предложение рег.№ 363р-8592/26.03.2025 г. от началник гр. "Миграция", на К. А. да бъде отнето правото на постоянно пребиваване на основание чл. 39а, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ - поради това, че в едногодишен срок от издаване на разрешение за постоянно пребиваване при условията на чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, не се е установил и не пребивава на територията на страната, а оттам и не е изпълнил изискванията на посочената разпоредба, при възприемане на което /предложение/ е издадена заповедта на ВПД директор на ОДМВР-Търговище, обжалвана пред първата инстанция.

С атакуваното решение, съдебният състав на АС-Търговище приема оспореният акт за законосъобразен, като издаден от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, в установената форма, без допуснати при това съществени процесуални нарушения и в съответствие с чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ, както и с целта на закона. По тези мотиви съдът постановява атакуваното решение, с което отхвърля жалбата на К. А.. Решението е правилно.

Обосновано съдът констатира, че фактическите основания за издаване на оспорената заповед са подкрепени изцяло от материалите по преписката, от които безспорно се установява, че К. А. е получил право на постоянно пребиваване в Р. Б. на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, на 17.01.2022 г., с регистрация на посочен от него адрес в [населено място], община Антоново, област Търговище. Въз основа на събраните сведения, документи и данните от извършени на място проверки, относно лицето е установено, че то не живее трайно на посочения от него адрес за пребиваване, а в Р. Т. като за периода от 17.01.22 г. до 26.02.25 г. е имало престои на територията на страната, от общо 8 дни. При тези констатация, правилна е преценката на съда, че К. А. живее заедно със семейството си трайно, извън пределите на Р. Б. респективно - че наложената му принудителна административна мярка няма да ограничи правото му на личен и семеен живот или пряко да създаде затруднения за поддържане на семейни, културни и социални връзки с държавата на произход. Налице е визираната в чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ предпоставка за отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б. - в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, като при това не са налице визираните в този законов текст изключения по чл. 25, ал.1, т. т. 6, 7, 8, 13, 16 и чл. 25г ЗЧРБ /относно които не се спори, че не са налице и липсват не само наведени твърдения, но и представени доказателства, сочещи на осъществяването им/. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ е императивна, поради което издателят на административния акт не разполага с оперативна самостоятелност да избере различна мярка. Титулярът на разрешението за пребиваване е следвало да съобрази поведението си с диспозицията на правното предписание, като в неговата правна сфера лежи задължението за трайно установяване. Правилно във връзка с доводите, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя е отчетено и че законът не изисква правото на постоянно пребиваване да бъде отнето непременно от органа, издал разрешението за постоянно пребиваване /при липсата на спор, че издателят на процесната заповед попада в кръга на лицата по чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ/. Наред с горното следва да се отбележи, че законът не съдържа легално определение на понятието "трайно установяване" и същото следва да се тълкува с оглед обичайното му житейско съдържание. Под установяване на определено място, включително в по-широкия смисъл - на територията на дадена страна, следва да се разбира, че лицето живее на това място, там учи или упражнява трудова дейност, има социални контакти и се включва в живота на съответните общности, участва в съответните осигурителни системи, още повече, когато това е и задължително. Ето защо, не намират основание доводите на касатора, че административният съд е изпълнил с погрешно съдържание понятието "трайно установяване", още повече, че съвкупността от данни по делото не установява наличието на никое от примерно изброените по-горе или други обстоятелства, сочещи на трайно установяване на чуждия гражданин в РБ. С оглед на това, правилно е прието, че К. А. не се е установил трайно на територията на страната в едногодишен срок от издаване на разрешението му за постоянно пребиваване при условията на чл. 21, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ, а оттам и че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЧРБ налага правото на постоянно му на постоянно пребиваване да бъде отнето от компетентен според чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, административен орган, което е и сторено с обжалваната пред първата инстанция заповед. Административният съд, като е достигнал до аналогични правни изводи, е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1692/13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 320/2025 г. по описа на Административен съд-Търговище.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА