Производството е на основание чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано по подадена жалба от Т. Д. Г., гражданин на Иран срещу решение № 396 от 20.08.2007 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ/ в частта, с която му е било отказано предоставяне статут на бежанец. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението.

Ответникът по жалбата – председателя на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. П. прави искане за оставяне на решението в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, ІІІ отделение след като прецени данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С обжалваното решение, административният орган е отказал да предостави статут на бежанец на жалбоподателя, като е предоставил хуманитарен статут. Приел, че от даденото интервю, не се установява да са налице изброените в чл. 8 ЗУБ основания за предоставянето на статут на бежанец. Посочено е, че за Т. Г. страната Иран е сигурна страна на произход. Мотивите за това са били, че неколкократно е напускал страната си и безпрепятствено се е завръщал в нея. Посочено е, че съществуващия към момента на подаване на заявлението за бежанец проблем със забавяне на издаването на паспорта му от страна на посолството на Иран в България, не представлявало преследване по смисъла на закона. Така приетото е законосъобразно.

От изявленията на жалбоподателя не се установява съществуването на риск при завръщането му в Иран евентуално да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Изтъкнатите причини от жалбоподателя не сочат на основание за предоставяне статут на бежанец, както правилно и законосъобразно е прието в обжалваното решение на Държавната агенция за бежанците. Твърденията му не обосновават опасения за неговата сигурност по причини, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Жалбоподателят е напуснал легално Иран и неколкократно се е завръщал безпроблемно там. Той не е бил преследван по причина на своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или убеждение. Основният мотив, че бил приел християнската вяра е преценен с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, въз основа на което на жалбоподателят е била предоставена хуманитарна закрила в съответствие с чл. 9, ал. 1 ЗУБ.

Направеното възражение за постановяване на обжалваното решение при съществено нарушение на административно производствените правила също е неоснователна. Акта е издаден оторизиран по закон административен орган - председателя на агенцията и в рамките на неговата компетентност. Решението е мотивирано, като изложените в него фактически обстоятелства обосновават правното основание за издаването му.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Д. Г., гражданин на Иран, срещу решение № 396 от 20.08.2007 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ/.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. У. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. К./п/ Г. Х. Д.Л.