ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226

София, 01.03.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5962 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат У. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 10.VІІІ.2015г. по в. гр. д. № 546/2015г.

Ответницата по касационната жалба М. П. И. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК чрез адвокат Р. е заела становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С решението си от 10.VІІІ.2015г. Р. е отменил решението на Русенския районен съд от 11.V.2015г. по гр. д № 6861/2014г. и вместо него е постановил друго, с което е отменил дисциплинарното уволнение на М. И. със заповед от 25.ІІІ.2014г.

За да постанови решението, въззивният съд е оценил като неправилен изводът на първоинстанционния, че волеизявлението на ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ не е породило правно действие, тъй като тя нямала право да го прекрати. Посочено е, че трудовото правоотношение се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за това, че чл. 335 ал. 2 т. 3 КТ не поставя момента на прекратяване в зависимост от наличието на основанието за това, при едностранно от работника прекратяване...