4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

София, 29.02.2016 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 411 по описа за 2016 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. на Република България, чрез прокурор Д. К. от Апелативна прокуратура - Пловдив, срещу въззивно решение № 206/16.11.2015 г. на Апелативен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 473/2015 г. в частта, с която иска на Н. И. О. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен, ведно с лихва върху главницата, считано от 17.05.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.

Излага съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Счита, че то e определено в нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не отговаря и на възприетия критерий за справедливост в съдебна практика; съдът не се е съобразил със съществуващата в страната икономическа обстановка. Изводите на въззивния съд са необосновани, защото не съответстват на доказателствата по делото.

Насрещната страна Н. И. О., чрез адвокат Й. А. от АК Пазарджик, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря и на изискванията по чл. 284,...