Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, във връзка с чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4127/19.11.2015 г., допълнена с молба с вх. № 4265/30.11.2015 г., на Б. С. М. от [населено място], [община], за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 51/03.02.2015г. на Софийски окръжен съд, постановено по възз. гр. д. № 352/2014 г., с което е отменено решение №40/07.03.2014г. по гр. д.№571/2013г. на РС – Ихтиман. Твърди се, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и се моли съдът да допусне до разглеждане молбата за отмяна. Представени са писмени доказателства, които молителят счита за относими към поддържаното основание за отмяна.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – М. А. С. от [населено място], чрез адв. В. К., в който се излагат доводи за недопустимост на подадената молба за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:

С нормите на чл. 303 – чл. 309 от ГПК законодателят е регламентирал отменителното производство като двуфазно, при което разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта й. Тази предварителна проверка на молбата за отмяна, преди същата да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание, има за цел да установи налице ли са предпоставките за допустимост на самото отменително производство, а именно: съществуването на предмет на исканата отмяна – влязло в сила решение, което се ползва със сила на присъдено нещо; легитимация на страната, която претендира отмяна; спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни процесуални срокове; както и налице ли е изложение, съдържащо точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, заедно с доказателствата, които ги установяват.

В случая, Б. М. поддържа основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди наличието на нови писмени доказателства, с които не е могъл да се снабди своевременно и които не са могли да станат известни на съда при постановяване на решението му, а са от съществено значение за правния спор. В тази връзка към молбата са приложени две копия на документи – извадка от архивния регулационен план на [населено място], [община], одобрен със Заповед № 3462/24.08.1934г. и Заповед № 3463/24.08.1934 г. и нотариален акт № 53/19.06.1971 г., т. I, по нотариално дело № 365/1971 г. за продажба на недвижим имот. По същество, изложението както в първоначалната, така и в последващата молба, съдържа оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, свързани със събирането и преценката на доказателствата, както и с реда и условията за допустимост на инстанционния контрол пред ВКС.

Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е три месеца от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Същевременно, за да се допусне до разглеждане молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, законодателят изисква от молителя да посочи и приложи онези нови писмени доказателства, открити след приключване на делото в инстанциите, които са от съществено значение за делото и които, ако биха били приобщени към доказателствата, биха довели до различни от направените фактически и правни изводи на решаващия съд. Оттук следва, че за да се допусне отмяната на посоченото основание, трябва да са налице три кумулативно дадени предпоставки: нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. В случая, Б. М. се позовава на цитираните по-горе писмени документи. Същите обаче са представени по гр. д. № 571/ 2013г. по описа на РС – Ихтиман, обсъждани са от първоинстанционния и въззивния съд и са взети предвид при изготвянето на съдебно-техническата експертиза, приета по делото. Следователно, представените в настоящото производство доказателства с твърдението, че са новооткрити, не само са били известни на Б. М. още към 2013г., но и са били предмет на преценка и обсъждане от съда при постановяване на решението му.

Поради изложеното, молбата се явява недопустима за разглеждане както поради това, че е пропуснат срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, така и защото представените доказателства не са „нови” по смисъла на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отделно от горното, производството по настоящото дело е недопустимо, тъй като видно от приложеното гр. д.№2374/2015г. на ВКС, І г. о., по повод предходна подадена от Б. С. молба за отмяна с вх. № 669/26.02.2015 г., допълнена с молба с вх. № 790/10.03.2015 г., пред ВКС, І г. о., е било образувано производство по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, в което молителят е представил същите доказателства с твърдението, че са новооткрити. По тази молба съставът на ВКС се е произнесъл по същество с решение № 147/29.09.2015г. по гр. д. № 2374/ 2015 г., с което я е разгледал и оставил без уважение.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 4127/19.11.2015 г., допълнена с молба с вх. № 4265/30.11.2015 г., на Б. С. М. от [населено място], [община] за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 51 от 03.02.2015 г. на Софийски окръжен съд, постановено по възз. гр. д. № 352/2014 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 361/2016г. по описа на ВКС, ІV г. о.

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.