О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 63

гр.София, 11.02.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 494/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат П. Т. К. – особен представител на малолетната Д. П. Д. - срещу определение на Върховен касационен съд, І г. о., № 488 от 04.11.2015 г. по ч. гр. д.№ 4879/ 2015 г. С него е оставена без разглеждане частна жалба на П. Т. К. срещу определение на Софийски апелативен съд № 97/ 13.01.2015 г. по гр. д.№ 4704/ 2012 г., с което П. И. Д. е осъден да заплати на адвокат П. К. 475 лв – възнаграждение за осъществено по делото процесуално представителство в качеството й на особен представител. Обжалваният акт е постановен по съображения, че адвокат П. Т. К. няма правен интерес да обжалва определение, което й признава права, а не отхвърля искане за защита.

Частната жалбоподателка поддържа, че определението, е неправилно, тъй като за нея е налице интерес да получи възнаграждение за правната помощ, оказана като особен представител, от съда, а не от някоя от страните по делото. Излага съображения, че в хипотезата на чл. 29 ал. 4 ГПК страните не дължат възнаграждение на служебно определеният особен представител, а такова трябва да бъде заплатено за сметка на бюджета на съдебната власт. Поради това моли обжалваното определение на друг състав на Върховния касационен съд да бъде отменено.

Ответните страни – А. Я. Д. и П. И. Д. –...