О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

София, 28.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №6077/2015 година.

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№8025/05.10.2015 г., подадена от адв. Ж. Б. – процесуален представител на ищеца Б. А. В. от [населено място], област П., против въззивно решение №463/20.8.2015 г. по гр. д.№708/2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г. к., първи въззивен граждански състав.

С обжалваното решение е отменено решение №176/10.6.2015 г. по гр. д.№1072/2014 г. по описа на Велинградския районен съд, с което е уважен искът на Б. А. В. против [фирма] – [населено място], област П., с правно основание чл. 242, ал. 1 КТ, за сумата 8703, 34 лева, за периода от 01.11.2011 г. до 08.4.2014 г. и същият е отхвърлен като неоснователен.

Въззивната инстанция е приела, че действително работодателя не е спазил изискванията на Закона за счетоводството и КТ да удостовери по съответния надлежен ред получаването на следващото се трудовото възнаграждение от работниците във фирмата си. Този извод е обоснован с показанията на свидетелката Р. и данните от експертизата на вещото лице Т., като прието за установено, че сумите са изплащани на ръка от самия управител. Прието е също така, че прието, че не е настъпила преклузия относно приемането и обсъждането като доказателство по делото на декларация, изходяща от ищеца за получаване на всички дължими му суми. Посочената декларация е ценена от съда като доказателство по делото, наред с останалите събрани доказателства,...