ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр. дело № 203/2016 год и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение от 12.10.2015 г, по гр. дело № 205/2015 г по описа на Окръжен съд-Монтана, в частта с което е отменено решението на районен съд-М. от 28.5.2015 г по гр. дело № 62/15 г и вместо него е постановено друго като са отхвърлени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ искове по чл. 225 ал. 1 от КТ за сумата 2819, 40 лв-обезщетение за оставане без работа в 6-месечен срок от уволнението и иск по чл. 224 ал. 1 от КТ за сумата 469, 90 лв, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Жалбоподателката В. А. И. чрез процесуалния си представител адв.Н. Г. поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво и са от значение за точното приложение на закона.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационната жалба не следва да се разглежда по същество.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение на Монтански районен съд, с което са уважени предявените от В. А. И. срещу /фирма/ обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на работа, а е отхвърлил исковете по чл. 225 ал. 1 от...