О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

гр. София, 23 ноември 2020 г.

В. К. С, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц, гр. дело № 2188 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищцата Б. К. К. срещу решение от 10.03.2020 г., постановено по възз. гр. дело № 17/2020 г. на Монтанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 316/22.11.2019 г. по гр. дело № 2956/2017 г. на Ломския районен съд (ЛРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателката срещу „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че същата не дължи, поради погасяването им по давност, сумите по изпълнителен лист от 03.10.2005 г., издаден по ч. гр. дело № 621/2005 г. на Монтанския районен съд, а именно: 9 081.94 лв. – главница, лихва върху главницата от 21.09.2005 г., 245.79 лв. – просрочена (изтекла) лихва и общо 506.38 лв. – разноски, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 1218/2005 г. по описа на държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при ЛРС.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката Б. К., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани...