Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 257 от 30.10.2019 г. по в. т.д. № 30/2019 г. на Апелативен съд – В. Т, с което е потвърдено решение № 179 от 06.12.2018 г. по т. д. № 10/2018 г. на Окръжен съд – Габрово. С посоченото решение НЗОК е осъдена да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Т. В” ЕООД, [населено място] обща сума в размeр на 178 287 лева, дължима за извършена болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и вложени медицински изделия, по сключен между страните индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070249 от 20.02.2015 г., от която: 49 350 лв. – за медицински изделия и 128 937 лв. – за дейности по клинични пътеки за: м. март и м. май 2015 г., м. февруари, м. март и м. юни 2016 г. и м. март 2017 г., ведно със законната лихва от исковата молба.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на въззивното решение на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че съдът не е зачел тълкуването, дадено от Конституционния съд по конст. дело № 2 от 22.02.2007 г. относно ограничения обем на пакета здравни дейности по чл. 4, ал. 1 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) /ЗЗО/ и за финансовата рамка за разходване на средствата за здравеопазване, съгласно Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Касаторът изтъква доводи, основани на чл. 45 и чл. 51 ЗЗО, като твърди, че въведените допустими законови ограничения при закупуването на медицинска помощ изключват разбирането за безусловното й плащане при надхвърляне на договорените лимити. По съображения в жалбата се моли за отмяна на въззивното решение, с произтичащите правни последици.

В инкорпорираното в жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1.”Основателен ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, вр. с чл. 86 ЗЗД, във връзка с изрично посочени разпоредби на НРДМД – 2015 г.” и 2. „Има ли колизия между правни норми от един и същ ранг”. По първия въпрос се поддържа допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. първо ГПК – противоречие на въззивното решение на Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р.Б.П обосноваване на този въпрос касаторът се позовава на: чл. 4, чл. 29, чл. 45, чл. 51 и чл. 58-62 ЗЗО, чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗБНЗОК и на чл. 11 от НРДМД за 2015 г. По втория въпрос се обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вкл. и с оглед противоречивата практика на въззивни съдилища, с цитирано решение по т. д. № 555/2017 г. на Апелативен съд – Варна.

От ответника по жалбата Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Т. В” ЕООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, е депозиран писмен отговор, в който се твърди липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество са развити доводи за правилност на атакуваното решение. Претендират се разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – В. Т е приел за установено, че на 20.02.2015 г. между НЗОК, като възложител, и МБАЛ „Д-р Т. В”, [населено място], като изпълнител, е сключен договор № 070249 за оказване на болнична помощ по посочени клинични пътеки на здравноосигурени лица, като в Приложение № 2 към договора са определени цените на дейностите на болничната медицинска помощ и на медицинските изделия. Преценени са последващите допълнителни споразумения към договора, с които са извършвани корекции в стойностите на съответни дейности. Въззивният съд е обсъдил доказателствата относно: оказаната болнична медицинска помощ по клинични пътеки в ищцовата болница за исковите периоди, определена като надлимитна, вкл. и констатациите на приетите по делото съдебно медицинска и съдебно-счетоводна експертиза.

Апелативният съд се е позовал на конституционното право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъп до медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон, на законово гарантираното право на здравноосигурените лица на свободен избор на лечебно заведение по см. на чл. 35, ал. 1 ЗЗО и на правото на достъпна медицинска помощ съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО). Преценявайки договорените права и задължения на страните, решаващият състав е извел изводи за изпълнение, от страна на болницата, на вменените й задължения за оказване на болнична помощ на здравноосигурени лица по изброени в Приложение № 16 към НРД за 2015 г. клинични пътеки и за осигуряване непрекъснато 24-часово изпълнение на разрешена лечебна дейност, надлежно отчитана. Въззивният съд е изтъкнал, че в действащото законодателство, както и в процесния договор, не е предвидено изпълнителят да осъществява медицински услуги на здравноосигурени лица за своя сметка. Поради това е потвърдил крайния правен извод на първата инстанция за дължимо плащане от страна на НЗОК на претендираните надлимитно извършените медицински дейности по клинични пътеки.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд – В. Т въззивно решение.

Първият поставен от касатора въпрос е пряко относим към правилността на атакувания съдебен акт. Това е видно не само от неговата формулировка – дали е основателен предявеният иск, но и от съдържащата се в изложението обосновка и изложени доводи за: необходимостта от тълкуване на договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки в контекста на нормативно утвърдени финансови отношения между НЗОК и съответните изпълнители, и за приложимост на принципа на допустими ограничения при заплащане на договорената медицинска помощ. Видно от съобразителната част към въззивното решение е, че поддържаните в този аспект доводи, не са споделени от решаващия съдебен състав. Затова и отговорът им е предпоставен от осъществяване на проверка за законосъобразност, каквато е недопустима в селективната фаза на касационното производство. В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, в което е акцентирано и върху липсата на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивния съдебен акт. Поради това, доводите на касатора, относими към поддържаните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не биха могли да обосноват предпоставките за достъп до касационно разглеждане на материалноправния спор.

Вторият формулиран въпрос не е обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК /съгласно разясненията, дадени в цитираното ТР/, тъй като въззивният съд не е формирал решаващи за изхода на делото правни изводи за колизия между правни норми от един и същ ранг. За да приеме за дължимо, от страна на НЗОК, плащането на надлимитни медицински дейности, на договорно основание, въззивният съд е съобразил конкретни договорни клаузи и тяхното съответствие с нормативни актове от законов ранг. Именно въз основа на тази преценка, след обсъждане на доказателствения материал по делото, е възприета за основателна предявената искова претенция по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и акцесорната – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При липса на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не подлежат на обсъждане поддържаните от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

При този изход на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 800 лв. е основателно. Действителното плащане на договореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на болницата пред ВКС се установява от приложения към отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 257 от 30.10.2019 г. по в. т.д. № 30/2019 г. на Апелативен съд – В. Т.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Т. В” ЕООД сумата 800 /осемстотин/ лева – разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: