Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по жалба Александрина Т. Д. против заповед № 292/03.07.2006 г. на областния управител на област Р.. В нея се правят оплаквания за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата – областният управител на област Р., не е изразил становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Александрина Т. Д., заедно с Г. Д. Т. и Я. Т. Д. са подали искане вх.№ 94-00-293/07.04.2006 г. за изплащане на еднократно обезщетение по реда на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) на основание претърпяна репресия от лицето А. Т. Д. до областния управител на област Р.. Според представеното по преписката удостоверение за наследници № 35/11.04.2006 г. на А. Т. Д., Александрина Т. Д. и Я. Т. Д. са негови законни наследници - низходящи от втора степен, а Г. Д. Т. е негова снаха. Данните по преписката сочат, че наследодателят на жалбоподателката е бил привлечен като обвиняем по Наредбата-закон за съдене от Народен съд, а в удостоверението за наследници е отразено, че е починал на 13.02.1945 г., “убит – Народен съд”.

С обжалваната заповед № 292/03.07.2006 г. областният управител на област Р. е приел, че молителките не попадат в категориите правоимащи лица, изчерпателно посочени в чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ, поради което по отношение на тях не се е породило правото да получат еднократно обезщетение по реда на този закон. При тези мотиви административният орган е отказал да уважи предявеното искане от жалбоподателката и останалите две молителки по реда на ЗПГРРЛ.

Недоволна от постановения отказ, жалбоподателката го оспорва, като поддържа, че областният управител неправилно е тълкувал и приложил закона. Излага доводи, че изброяването на кръга наследници в чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ не е изчерпателно и след като тя е законен наследник на лице, което е претърпяло незаконна репресия, административният орган незаконосъобразно е отказал да уважи искането й за получаване на еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Доводите за неправилно приложение на материалноправните разпоредби са неоснователни. С. З. за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (обн., ДВ, бр. 50 от 25.06.1991 г.) е признато правото на обезщетение на посочените в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 година.

В чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗПГРРЛ е предвидено, че когато правоимащите лица са починали, наследниците - деца, съпруг и родители или братя и сестри, когато няма други наследници, получават еднократно обезщетение за имуществени или неимуществени вреди, в зависимост от конкретно приложимата хипотеза на закона. Съобразно цитираната нормативна регламентация жалбоподателката е извън кръга на наследниците, които имат право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. Правото на лицата по чл. 3, ал. 1 и 2 ЗПГРРЛ не може да бъде реализирано от друг правен субект по силата на наследственото правоприемство. Административният орган правилно е приел, че кръгът на правоимащите лица е изчерпателно определен, поради което тези, които се явяват наследници от следващ ред не могат да претендират да получат обезщетение за претърпяна репресия от техния наследодател и законосъобразно е оставил без уважение искането на жалбоподателката за репарация по реда на ЗПГРРЛ.

Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна по см. на чл. 12 от ЗВАС на обжалвания административен акт, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Александрина Т. Д. против заповед № 292/03.07.2006 г. на областния управител на област Р..

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението от страните с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Д./п/ Ю. К. Ю.К.