Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], чрез пълномощника си адв. Т., срещу решение от 07.04.2008г., постановено по адм. д. № 725/06г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, Административно отделение /АО/, ІІІ г състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Данъчен ревизионен акт № 1008/31.05.2005г., издаден от А. А. К. -главен данъчен инспектор, ръководител екип в ДП "Ц"ООД и фактури за извършване на последващи доставки от „А"ООД към трети лица, на стоки и услуги. Съгласно задача втора на стр. 6, както и от колона 3 и 5 в Таблица № 1 на стр. 4 и 5, през периода м. 09.2004 г. до м. 11.2004 г. няма доставки, при които продажната цена на стоката или услугата да е по-ниска от себестойността на произведената стока. При приемане на заключението му в проведеното съдебно заседание, вещото лице е посочило каква е установената данъчната основа при придобиване на стоките и как е формирана себестойността на произведените стоки по смисъла на ЗСч., като е посочило, че подробно описаните в колона пет от таблицата фактури за закупени материали са придобити при данъчна основа по-ниска от данъчната основа на облагаемите доставки на стоки. По отношение себестойността на произведената стока по смисъла на ЗСч., вещото лице с оглед специалните знания с които разполага е посочило, че същата се формира в процесния казус единствено от закупените от дружеството материали и не следва да включват други разходи в себестойността, тъй като собственика на дружеството сам е монтирал дограмата. Ето защо при анализа на първичните счетоводни документи, вещото лице е установило, че не следва да се включват при формиране себестойността на предоставените услуги разходи за труд и амортизации на ДМА, тъй като такива не са направени.
Така приетото заключение на вещото лице не е оспорено от процесуалния представител на дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, поради което и предвид специалните му знания, във връзка с което е допусната експертизата, неправилно и необосновано съдът е приел, че не следва да бъде кредитирано. Заключението е изготвено след проверка на оригиналната счетоводна документация в счетоводството на касатора, в присъствие на главния счетоводител на дружеството и в табличен вид за трите ревизирани периоди подборно са посочени клиентите, фактурите за продажни цени и фактурите при придобиване на стоката/себестойност/ и е направен извода за липса на доставки, при които продажната цена на стоката/услугата е по-ниска от себестойността на произведената стока. При тези констатации на вещото лице, не може да бъде споделен довода на СГС, че същото не е работило с първични счетоводни документи, а само е отразило „проверка в счетоводството”.
На следващо място за да увеличи данъчната основа общо за всички облагаеми доставки през процесните периоди съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. , тъй като в обжалвания пред него ДРА данъчния орган не е извършил анализ на формирането на себестойността, по смисъла на ЗСч., за всяка една доставка поотделно, като сравни същата себестойност с данъчната основа на доставката. Съдът е възприел тезата на ревизиращите органи и неправилно са пренесени предпоставките за облагане по ЗКПО към тези за целите на ЗДДС, защото са сравнени най-общо приходи и разходи на дружеството касатор, вместо данъчни основи на конкретни доставки, както изисква разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС отм. . Ирелевантни за приложимостта на ЗДДС са и констатираните в ДРА обстоятелства за загуба или печалба, при съпоставимост на приходи и разходи за конкретен данъчен период по ЗДДС. По смисъла на ЗКПО отм. финансовият резултат е годишна величина /счетоводна загуба или печалба/, която следва да бъде изведена за отчетния период, който съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСч. "Отчетен период" е календарната година (1 януари - 31 декември).
Като е приел, че за прилагане на разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС са относими изчисления за съпоставяне на приходи и разходи поотделно за всеки от месеците 09.10 и 11.2004г. и въз основа на тях е увеличил данъчната основа и размера на начисленият ДДС по тях, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и по същество постановено ново с което бъде отменен обжалвания ДРА.
С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на касатора, на основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП следва да заплати 1275 лева направени разноски за двете инстанции, включващи държавна такса за образуване на съдебните производства, изплатено възнаграждение на вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.04.2008г., постановено по адм. д. № 725/06г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение , ІІІ г състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА,
ОТМЕНЯ по жалба на [Фирма 1], гр.С. Д. ревизионен акт № 1008/31.05.2005г., издаден от А. А. К. -главен данъчен инспектор, ръководител екип в ДП "Център" ,ТДД-гр. С., мълчаливо потвърден от Директора на РДД София,
с който е доначислен ДДС за данъчни периоди м. 09, 10 и 11.2004г., общо в размер на 5 407, 95 лв. ОСЪЖДА
Дирекция "ОУИ" гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на [Фирма 1], гр. С., сумата от 1275 лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. З./п/ Е. М. Е.М.