Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. С., район "Младост", срещу решение № 83 от 09.07.2007 г. по адм. дело № 511/2007 г. на Административен съд - София град, І отделение, 9 състав.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С посоченото решение Софийският административен съд е отменил заповед № С-2130 от 09.02.2007 г. на касационния жалбоподател, с която той е прекратил месечната добавка за социална интеграция на К. П. Т. от гр. С. по чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания ППЗИХУ). За да постанови този резултат административният съд е приел за незаконосъобразно становището на касационния жалбоподател, че такава интеграционна добавка не се следва при обучение във Висше учебно заведение (ВУЗ). Решението е правилно по своя краен резултат.
Отменената от Софийския административен съд заповед е издадена, според посоченото в нея, на основание чл. 34, ал. 2 ППЗИХУ. В тази разпоредба обаче са предвидени две предпоставки за правото на органа да прекрати отпуснатата на К. П. Т. интеграционна добавка. Касационният жалбоподател е бил длъжен да посочи на коя от тези две предпоставки основава своята заповед. Лаконичните мотиви "Няма доказана установена индивидуална потребност от обучение с цел соц. адаптация по реда на чл. 42, ал. 2, т. 3 ЗИХУ, тъй като лицето се обучава във ВУЗ" не само не поясняват на кое от основанията по чл. 34, ал. 2 ППЗИХУ касационният жалбоподател е прекратил интеграционната добавка, но внасят допълнителна неяснота поради липсата на обяснение защо обучението във ВУЗ не установява индивидуална потребност от месечна добавка за обучение. Отговор на този въпрос не се...