Образувано е по касационна жалба на адв. Г. Ю., като пълномощник на А. К. срещу Решение № 3516/26.03.2008 г., постановено по адм. дело № 9029/2007 г., с което състав на ІV отделение на ВАС е отхвърлил жалбата на В. К. М., в качеството му на кмет на община Г. Д. срещу заповед № ОА-366 от 1.10.2006 г. на областния управител на област с административен център - Благоевград, с което е отменена заповед на кмета, издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ /в редакцията ДВ, 6р. 98 от 1997 г./
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът – областния управител на област с административен център - Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. Ю. моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Ответникът - кмета на община Г. Д. не взема становище по жалбата.
Заинтересованите страни Ф. М. К., А. М. Д. не вземат становище по жалбата.
Заинтересованата страна Е. И. Е. в писмени бележки излага доводи за неоснователност на жалбата.
Прокурорът при Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Касационно производство е повторно.
Решението, което е предмет на настоящото производство е постановено в изпълнение указанията на решение № 8333 от 13.09.2007 г., постановено от петчленен състав по адм. д. № 3780/2007 г., с което е отменено решение № 860 от 25.01.2007 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 10844/2006 г. и двете по описа на Върховния административен съд.
Върховният административен съд – петчленен състав, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е била заповед № ОА-366 от 1.10.2006 г. на областния управител на област с административен център - Благоевград, с която по реда на чл. 81 и следващите от АПК и чл. 34, ал. 2 ЗСПЗЗ е отменил на основание чл. 97 АПК, заповед № 636 от 1.09.2006 г. на кмета на община Г. Д..
Установено е в хода на първоинстацинното производство, че Заповедта на кмета на общината е била издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като с нея е било наредено изземването на имот с идентификационен № 32046, представляващ нива от 1.860 дка, находяща се в местността "Кръст", землището на с. К., от ползващият я без правно основание Е. И. Е. от същото село и предаването й на наследниците на М. М. Б.. Наследниците на М. Б. са се легитимирали за собственици на процесната нива с решение № 4847 от 7.08.1998 г., издадено от бившата поземлена комисия, а понастоящем – ОСЗГ - Г. Д.. С решението правото на собственост върху имота е възстановено на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като той е описан в т. 5 от него и индивидуализиран по граници. Областният управител е отменил заповедта на кмета на общината с мотивите, че не е установено, имотът да се ползва от Е. Е., както и, че между наследниците на М. Б. и Е. Е. съществува спор за правото на собственост върху процесния имот.
За да отхвърли жалбата тричленният състав е приел, че между страните има образувано гр. д. № 855/1996 г. по описа на Районен съд-Г. Д., с правно основание в чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ във връзка с чл. 97 ГПК, в чийто предмет е и спорния имот в местността "Кръст", като няма данни това решение да е влязло в законна сила. От диспозитива на решението се установява, че имотите в местността "Кръст" са два: нива от 1 дка и нива от 2 дка. От решение по гр. д. № 423/2003 г. на Върховния касационен съд на Р. Б., с което е отменено решението на Благоевградския окръжен съд и делото му е върнато за ново разглеждане се установява, че спорът за правото на собственост върху нива от 1 дка в местността "Кръст" все още не е решен. Няма данни за номера на делото при новото му разглеждане, нито за резултата от него.
На следващо място, съдът е приел, че липсват категорични данни, че Е. Е. е ползвал имота и ако това е така, каква част от него се ползва. Позовава се на приетия по делото протокол за трасиране на граници, в който със забележка е отбелязано, че имотът се ползвал от Е. Е., а забележката е подписана от мл. експерт в ОСЗГ, поради което не може да се приеме за безспорно, че имотът се ползва от Е. Е..
В мотивите си тричленният състав се позовава на влязло в сила решение № 5571 от 10.06.2004 г., по адм. д. № 10993/2003 г. на Върховния административен съд, с което жалбите на Ф. М. К., А. М. Д. и А. М. К. - наследници на М. Б. - всичките от с. К. и жалбата на кмета на община Г. Д., срещу заповед № ОА-409 от 17.11.2003 г. на областния управител на област с административен център - Благоевград, са отхвърлени. От мотивите на решението съдът е приел, че областният управител е постановил оспорваната заповед № ОА-409 от 17.11.2003 г., по идентичен случай. Кметът на общината е издал заповед № 1424 от 14.08.2003 г., с която на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ
по искане на наследниците на М. Б. е наредил изземването на същия имот с идентификационен № 032046, описан вече, от Е. И. Е. (Емин). Наследниците са се легитимирали със същото решение на ОСЗГ - Г. Д. № 4847 от 7.08.1998 г.
С касационната жалба са представени и приети в настоящото производство, заверено копие на Решение № 576/09.01.2003 г., влязло в законна сила на 18.01.2007 г. и копие на изпълнителен лист от които се установява, че е отхвърлен иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ на Е. Е. и др. наследници на М. М. К. предявен срещу наследниците на Бърганов между които и касаторът в настоящото производство за процесният имот в местността "Кръст", землището на с. К..
При така установеното настоящият петчленен състав намира, че решението на тричленния състав като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им.
В случая с оглед приетото по делото заверено копие на Решение № 576/09.01.2003 г., постановено по гр. д. № 547/01 г. по описа на Гоцеделчевски районен съд, влязло в законна сила на 18.01.2007 г. и решение № 4847 от 7.08.1998 г., издадено от бившата поземлена комисия, а понастоящем – ОСЗГ - Г. Д., безспорно се установява, че касаторът ведно с останалите наследници на М. Б. са собственици на процесния имот.
С Решение № 576/09.01.2003 г., постановено по гр. д. № 547/01 г. по описа на Гоцеделчевски районен съд е отхвърлен иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ на Е. И. и останалите наследници на М. М. К., срещу Ф. К., Ш. Г., Фатма караали, А. Д. и касаторът в настоящото производство А. М. К., че наследодателя на ищците е бил собственик по наследство и давност на имоти на подробно индивидуализирани имоти между които и два имота :нива с площ от един декар в м. ”кръст” при съседи Б. Г. и М. К. и нива с площ от два декара в м. „Кръст” при съседи И. Х., Б. Г., дере и С. М..
С решение № 89/21.08.2006 г. по гр. д.№ 683/05 г. цитираното решение е потвърдено в тази си част, поради което с оглед новопредставените писмени доказателства спора за материално право е решен с влязъл в сила съдебен акт.
В тази насока следва да бъде отбелязано, че цитираното в мотивите на тричленния състав решение гр. д. № 855/1996 г. по описа на Районен съд-Г. Д., видно от мотивите на Решение от 07.10.2003 г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 259/03 г. е обезсилено с Решение № 318/11.06.2001 г. по в. гр. д. № 814/00 г. на Благоевградски окръжен съд и след връщането му за ново разглеждане в районен съд Г. Д. е образувано гр. д. № 547/01 г. по което е постановено и влязлото в сила решение № 576/09.01.2003 г.
На следващо място неправилно тричленният състав се позовава на липса на данни за последващо произнасяне на окръжният съд при новото му разглеждане във връзка с решение № 376/27.04.2004 г., постановено по гр. д. № 423/03 г. на ВКС, приложеното и прието по адм. д. № 3780/07 г. на ВАС. Видно от мотивите на същото, производството касае спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ между наследниците на М. А. К. и наследници на М. М. К., поради което е неотносимо в настоящото производство.
От становище вх. № 94-00-1913/21.06.2006 г. приложено на лист 27 от адм. д. № 10844/06 г., подадено от Е. Е. до кмета на О. Г. Д., по повод писмо от 07.06.2006 г. се установява, че заинтересованата страна Емин е запознат със започнатото административно производство и е заявил, е ползвал част от имота от 1991 г., тъй като е наследник на З. К., поради което е налице и втората предпоставка на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Не може да бъде приет за правилен и довода на тричленния състав за незаконосъобразност на отменената Заповед на кмета на община Г. Д., като постановена при наличие на влязло в сила съдебно решение, с което е отменена предходна заповед издадена на същата основание и между същите страни. Видно от решение № 5571/16.06.2004 г. на ВАС постановено по адм. д. № 10993/03 г. жалбата на наследниците на Бърганов е отхвърлена, тъй като е прието в мотивите, че законосъобразно областния управител е приел, че не е установено Е. Е. да е ползвал процесния имот. В настоящото административно производство от кмета на община Г. Д. е установено въз основа на становище вх. № 94-00-1913/21.06.2006 г. приложено на лист 27 от адм. д. № 10844/06 г., че Е. Е. е запознат със започнатото административно производство и е заявил, е ползвал част от имота от 1991 г. Именно това ново обстоятелство е взето предвид и е послужило за издаване на отменената заповед на кмета на община Г. Д.. Действително към момента на издаване на същата заповед не е бил решен с влязъл в сила акт спора за материално право по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, законосъобразността на обжалвания акт може да бъде преценявана към момента на постановяване на съдебното решение, с оглед новонастъпилите релевантни за спорното право юридически факти. В случая от приетото по делото заверено копие на Решение № 576/09.01.2003 г., постановено по гр. д. № 547/01 г. по описа на Гоцеделчевски районен съд, влязло в законна сила на 18.01.2007 г. и решение № 4847 от 7.08.1998 г., издадено от бившата поземлена комисия, а понастоящем - ОСЗГ - Г. Д., се установява, че касаторът ведно с останалите наследници на М. Б. са собственици на процесния имот, поради което е налице и третата предпоставка визирана в чл. чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно имота се ползва от лицето Е. И. без правно основание.
Неправилно е позоваването на тричленния състав на ВАС на приложения по преписката Протокол от 16.06.2003 г. за въвод във владение на наследниците на Бърганов в процесния имот. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ППЗСПЗЗ изр. последно, същността на въвода е материализирането на граничните точки с трайни знаци, което се извършва от собственика, а не изваждане на трето лице, което ползва имота.
Предвид на изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 227 от АПК, настоящият състав следва да се произнесе по същество на спора, като бъде отменена като незаконосъобразна обжалваната заповед № ОА-366 от 01.10.2006 г. на областния управител на област с административен център - Благоевград
С оглед на изложеното и на основание чл. 227 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3516/26.03.2008 г., постановено по адм. дело № 9029/2007 г., по описа на ВАС, ІV отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ по жалба на В. К. М. - кмет на община Г. Д. З. № ОА-366 от 01.10.2006 г. на областния управител на област с административен център – Благоевград, с която по реда е отменена заповед № 636 от 1.09.2006 г. на кмета на община Г. Д..
Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Ф. Н.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ В. К./п/ З. Ш./п/ С. А./п/ М. Д.
Д.Л.