по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) – гр. Р. срещу решение № 26 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 43/2013 г. на Административен съд – Разград.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд – Разград е отменил решение № 1 от 07.02.2013 г., с което касационният жалбоподател е потвърдил разпореждане № 448 от 07.12.2012 г. на длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО Разград, с което е започнало производство за принудително събиране на сумата 1422, 47 лв. от Дирекция "Социално подпомагане" – Разград. За да постанови този резултат Разградският административен съд е приел, че "правилото на чл. 110 КСО предвижда, че ревизионните актове за начет се съставят от контролните органи на НОИ на физическите и юридическите лица", а Дирекция "Социално подпомагане" не е нито физическо, нито юридическо лице, макар че този извод съдът е изразил имплицитно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че само на това основание касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Останалите съждения в мотивите на съдебното решение са твърде спорни и поради това излишни и не следва да бъдат обсъждани сега. П. А.ивен съд – Разград е отчел, че чл. 110, ал. 1 КСО гласи така: "Контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет", а Дирекция "Социално подпомагане" не е нито физическо, нито юридическо лице и поради това не може да бъде адресат на ревизионен акт за начет. Иначе всички упреци към тази дирекция за неакуратно и поради това незаконосъобразно поведение като осигурител са съвсем основателни и щом като тя е посредникът в паричните отношения между НОИ, респ. неговото териториално поделение в Разград и задължително осигурените лица – служители при тази дирекция, тя е длъжна да проявява повече грижа в посредническата си дейност. Но все пак отговорността за вредите от нейните действия е на юридическото лице Агенция за социално подпомагане, чието структурно звено е, както правилно (законосъобразно и обосновано) е приел Разградският административен съд.

Все пак е необходимо да бъде обърнато внимание на Разградския административен съд, че постановеното от него решение не е довършено – ако счита, че директорът на РУСО следва да издаде нов акт по повдигнатия пред него спор за законосъобразността на разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО, той следва на основание чл. 173, ал. 2 АПК да изпрати делото като преписка на този орган, който да реши въпроса по същество. Ако счита, че този въпрос не е предоставен в изключителната компетентност на директора на РУСО или че неговото естество не налага прилагането на чл. 173, ал. 2 АПК, Разградският административен съд е следвало на основание чл. 173, ал. 1 АПК сам да разреши по същество спора за законосъобразността на разпореждането по чл. 110, ал. 3 КСО, което директорът на РУСО с отмененото от съда решение е потвърдил.

Въпреки този изход на касационния спор искането на процесуалния представител по пълномощно на Дирекция "Социално осигуряване" Разград да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на това неперсонифицирано териториално звено на Агенцията за социално подпомагане не следва да бъде уважено. Създаденият с нарушението на чл. 110, ал. 1 КСО процесуалноправен абсурд, по необходимост продължен с допускането на оспорване от неперсонифицираната дирекция поради липса на друга правна възможност за отмяна на несъобразените с правовия ред ревизионен акт за начет, разпореждане по чл. 110, ал. 3 КСО и решение на директора на РУСО, не бива да бъде продължаван с искане за разноски от неперсонифицирано звено на второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 26 от 26.04.2013 г. по адм. дело № 43/2013 г. на Административен съд – Разград.

О. Б. У. искането на Дирекция "Социално подпомагане" Разград да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ А. А. А.Е.