Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Г., в качеството й на процесуален представител на П. С. М., против решение № 964/10.05.2010 г. на Административен съд - гр. В., постановено по адм. д. № 3279/09г., с което е отхвърлено оспорването на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-552/26.09.2009г. (АУЗД), издаден от орган по приходите при Дирекция "М”ЕАД. Сервитута винаги и по правило е свързан със съществуването на правоотношение, при което лицето, имащо вещни права върху даден имот, има задължение да търпи извършването от страна на титуляра на сервитута на определени фактически действия в имота и/или с установено положение, както и да се въздържа от действия, накърняващи ползването на сервитута. В случая е безспорно, че ограниченията, с които трябва да се съобразява кастора при ползването на собственият си имот, намаляват възможностите му за извличане на максимална полза от собствеността му спрямо нуждите, но това не е основание да се приеме, че от приложението на енергийните сервитути на практика се постига резултат индентичен с действието на ограничено вещно право на ползване – чл. 56 от Закона за собствеността.

Що се касае до възраженията, че е налице практически ползване на целия имот от страна на „НЕК”ЕАД и имотът е „запустял”, както и че до същия не е осигурен реален достъп, то това са съображения за съществуването на положение, което не е относимо към предмета на настоящото дело, но пък чиято промяна зависи изцяло от волята на касатора.

Неоснователно е и възражението, че съдът необосновано е приел, че срокът за подаване на декларацията по чл. 14, ал. 1...