Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на изпълняващия длъжността ректор на СУ”СВ. Кл. Охридски”, гр. С., срещу решение № 240 от 20.07.2005 г., постановено по адм. д. № 1373 по описа за 2005 г. на СГС, III “Ж” състав на административна колегия. С обжалваното решение е прогласена нищожността на заповед № РД-19-207 от 28.03.2005 г. на касатора, а преписката му е върната за провеждането на нов конкурс.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се съдържат твърдения за допуснати нарушения, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в нея съображения и представените писмени бележки се моли, съда да отмени решението и постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли подадените жалби.

Ответниците и заинтересованата страна не са взели становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че заповед № РД-19-67 от 2.02.2005 г., издадена въз основа на решение на академичния съвет на университета, притежава необходимите реквизити по чл. 16, ал. 2, т. 1-6 от отменения ППЗДС, което сочи на законосъобразно започване на процедурата. Навежда и друг довод за законосъобразност - присъствието на ректора на академичния съвет, на който е взето решението за отдаване под наем на помещения чрез конкурс. П. решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав, поради липсата на преценка за законосъобразност на оспорената заповед.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, подадената от надлежна страна и в преклузивния 14-дневен срок касационна жалба за процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови съдебния си акт, съставът на СГС е приел за предмет на двете жалби, съединени за разглеждане по правилата на...