Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаМ. П. по адм. дело № 7478/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Е. против решение № 539/10.06.2021 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 34/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С847-0083329/14.12.2020 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че нарушението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС е установено по делото, което е достатъчно условие за налагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал.1, т.1 , а от ЗДДС. По отношение на определения срок на мярката, счита, че е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността от търговеца. Сочи, че в обжалваното съдебно решение липсват конкретни мотиви и аргументи. Събраните по делото доказателства не са анализирани и преценени обективно. Според касатора в правомощията на съда е, да намали срока на принудителната административна мярка, ако приеме, че е прекомерен.

Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски.

Ответникът -[Фирма 2], гр. Самоков, чрез адв. Б. П. и адв. В. Г. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд, София област е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С847-0083329/14.12.2020 г. издадена от Л. Х. - началник отдел Оперативни дейности в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - плод и зеленчук, находящ се на в гр. София,[адрес], стопанисван от[Фирма 2] и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а и чл. 187, ал.1 ЗДДС. Като фактическо основание за прилагане на принудителната мярка е посочено извършено нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС на 01.12.2020 г., когато при извършена контролна покупка на 3 броя ябълки на стойност 4.16 лева, заплатени в брой от органа по приходите преди легитимация, не е издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.

С обжалваното съдебно решение съдът е отменил оспореният административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен от изпълнителния директор на НАП, в предвидените от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизлагането на конкретни мотиви за определяне продължителността на мярката. От съдържанието на заповедта, съдът е установил, че срокът на запечатване на търговския обект е мотивиран със значимостта на охраняваното обществено отношение. Посочено е, че неизпълнението на задължението за издаване на касова бележка за всяка извършена продажба в търговския обект води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Според съда така изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена мярката. В акта не са коментирани констатациите при извършените проверки в обекта на 02.12., 03.12 и 05.12.2020 г., както и констатациите, че липсва разминаване в отчетената касова наличност и фактическата наличност. Изцяло бланкетно е изложеното от административния орган, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване нарушението и отчетност в дейността на търговеца. От протоколите за извършени последващи проверки, съдът е приел за установено, че в търговския обект са издавали касови бележки и не са констатирани други нарушения. По тези съображения, съдът е обосновал краен извод, че административният орган е допуснал както нарушение на изискванията за мотивиране на акта по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, така и на принципа на истинност по чл. 7, ал.1 от АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. При конкретните обстоятелства по делото, според съда, срокът, за който е приложена принудителната мярка е явно несъразмерен спрямо целта, за която се издава акта и е постановил отмяната му като незаконосъобразен. Решението е правилно постановено.

Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС в приложимата по време редакция преди изменението, в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на търговски обект за срок до 30 дни се налага независимо от предвидените глоби и имуществени санкции на лице, което не спази реда и начина на издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.118, ал. 3, изр. първо ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. На основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на мярката запечатване на търговски обект се забранява и достъпа до него.

В конкретния случай предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка са установени от събраните по делото доказателства. Дружеството е задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал.1 от ЗДДС да издаде фискална касова бележка за извършената контролна покупка на 01.12.2020 г. на стойност 4.16 лева. Правилно съдът е приел, че при прилагане на мярката по чл. 186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС административният орган действа в условията на обвързана компетентност т. е. при установено нарушение на реда и начина за отчитане на продажбите е длъжен да разпореди запечатване на търговския обект. С право на преценка разполага само по отношение на срока на действие на мярката. Надлежното упражняване на извършената преценка подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 169 АПК. Правилно съдът е приел, че определеният 14 - дневен срок на принудителната мярка в случая не е мотивиран в съответствие с чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложените от органа по приходите съображения за продължителността на мярката, са изцяло бланкетни. Същите бланкетни доводи се повтарят и в касационната жалбата. Правилно съдът е посочил, че при определяне на срока не са взети предвид конкретни обстоятелства от дейността на дружеството, както и констатациите за липса на нарушения при последващите проверки в обекта в периода 02-05.12.2020 г., преди издаване на оспорената заповед. Допуснатото нарушение засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и представлява основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът разполага с правомощие да намали определения от административния орган срок на принудителната административна мярка. След като е установил, че срокът на мярката е определен в нарушение на чл. 169 АПК, законосъобразно съдът е отменил акта изцяло.

С оглед на изложеното решението следва да се остави в сила, като валидно, допустимо и правилно постановено.

При този изход на спора на дружеството - ответник по касация, следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение на един адвокат. Възражението за прекомерност на възнаграждението е неоснователно, тъй като платените разходи са в размер, близък до нормативно предвидения минимум на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 539/10.06.2021 г. на Административен съд, София област, постановено по адм. дело № 34/2021 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на[Фирма 2], град Самоков сумата 600 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Емилия Миткова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. А. п/ Мадлен Петрова