Производството е по чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.В от [населено място], против Решение № 62/22.02.2018 г., постановено по административно дело № 1062/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1253-000750/18.09.2017 г. на ВПД Н. С към ОДМВР – Хасково, по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Към касационната жалба се представя ново писмено доказателство – Удостоверение от 13.03.2018 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Хасково, съгласно което В.В е възстановявал контролни точки през 2008 г., 2011 г. и 2012 г., като се твърди, че същото опровергава информацията, съдържаща се в справката на ОДМВР – Хасково относно общия брой на контролните точки на водача.

Касационният жалбоподател и ответника - Н. С „Пътна полиция” към ОДМВР – Хасково, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, тъй като счита, че съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Хасково е заповед, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелство за управление на МПС на водач, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал....