Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба на Н.Н от [населено място], подадена чрез адв. В.К, против решение № 122 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 674/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, в частта, с която е отхвърлена исковата му молба против Агенция „Пътна инфраструктура“ за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева, както и за присъждането на сумата от 112 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.01.2016 г. до 30.11.2017 г., и на законната лихва върху главницата от 600 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба - 30.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска неговата отмяна и пълно уважаване на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрк.. М, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред АС – Перник е образувано по предявен иск от Н.Н срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с който се претендира обезщетение в размер на 600 лева, представляващо заплатени адвокатски възнаграждения по АНД № 281/2015 г....