Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на РДНСК "Южен централен район"- град Пловдив против решение №442/21.03.2017 година, постановено по адм. дело №3009/2016 година на Административен съд Пловдив /АСП/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - СНЦ "Граждански контрол - защита на животните" - град Пловдив не е взел становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното решение АСП е отменил решение № ДК-27-ЮЦР-1/05.10.2016 година на Началника на РДНСК "Южен централен район" /ЮЦР/ - град Пловдив, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана по т. 1 от заявление вх. №ЮЦР-Пд-64-01/07.09.2016 година от СНЦ "Граждански контрол - защита на животните"- град Пловдив и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебното решение.
Първоинстанционният съд е установил, че със т. 1 от заявление вх. №ЮЦР-Пд-64-01/07.09.2016 година, СНЦ "Граждански контрол - защита на животните"- град Пловдив е поискало да му бъде предоставена заповед от 19.08.2016 г., с която органът се е произнесъл по протест на ОП - Пловдив срещу разрешение за строеж, издадено от гл. архитект на О. П, на “Одрин 8” ЕООД, за строежа на ул."Одрин" №8, визиран в публикация от 02.09.2016 г. в електронното издание на вестник “Марица”. Като мотиви за отказа органът е посочил, че информацията засяга интереси на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на информацията, като е прието, че не е налице надделяващ обществен интерес, а също че тъй като исканата заповед била обжалвана и не била влязла в сила, същата не представлявала обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, тъй като не поражда права и задължения по отношение на физическите и юридическите лица.
В мотивите на решението на АСП е прието, че оспореното пред него решение е материално незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Изложени са мотиви, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да я предостави на заявителя. АСП е изложил мотиви и в насока, че са налице обстоятелства, водещи до извода за наличие на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Също така е прието, че задълженият субект немотивирано посочва засегнат личен интерес, без да може да се установи какъв е този интерес, за да се прецени възможността достъпът до исканата информация да го засегне, което види до немотивиране на оспорения акт, като издаден на основание на едно неясно по съдържание и поради това неустановимо твърдение на третото лице. Според АС факта, че третото лице фигурира в предмета на исканата обществена информация, сам по себе си не значи автоматично засягане на негови интереси. Посочено е също така, че когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави същата. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 ЗДОИ. По отношение на третото основание за отказ - че заповедта била обжалвана и не била влязла в сила и същата не представлявала обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, тъй като не поражда права и задължения по отношение на физическите и юридическите лица, съдът е приел, че влизането в сила на акт на държавен орган няма отношение към преценката дали информацията е официална или не, а факта че заповедта е обжалвана, не означава, че същата не поражда права и задължения по отношение на физическите и юридическите лица. Според АСП тази заповед съдържа обществена информация.
По тези съображения административният акт е приет за незаконосъобразен.
Касационната инстанция счита, че оспореното решение е правилно.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на органа, издал оспореното решение за отказ да се предостави обществена информация, по следните съображения:
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В конкретния случай задължен субект е началникът на на РДНСК "Южен централен район"- град Пловдив, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Касационната инстанция счита, че решението е правилно, и относно приетата незаконосъобразност на оспореното решение, поради обстоятелството, че поискана информация попада в хипотезата на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, в която законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание - живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. В случая поисканото разрешение за строеж касае съборения тютюнев склад на улица "Одрин" №8 - паметник на недвижимито културно наследство, което разрешение се намира в РДНСК - Южен централен район Пловдив. С предоставянето му молителят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на задължения субект, тъй като съдържащата се в него информация се отнася до дейността на РДНСК - Пловдив.
Обосновани са правните изводи за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. Посочената правна норма съдържа три юридически факта, които се намират в различно отношение - двата трябва да бъдат налице кумулативно, но тяхното действие се проявява само ако не е налице третият юридически факт. Двата юридически факта, които трябва да бъдат налице кумулативно са "достъпът засяга интересите на третото лице" и "няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация". По делото е безспорно, че исканата информация засяга интересите на трети лица, тъй като именно те са адресат на исканата обществена информация. Безспорно е също, че към момента на подаване на искането и постановяването на оспорения административен акт не е било налице неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация. Но за да настъпи правопрекратяващото действие на тези два юридически факта по отношение на правото на достъп до обществена информация, е необходимо да липсва надделяващ обществен интерес. Т., когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. По отношение на твърдяните от жалбоподателя факти, са налице такива установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което е следвало да се предостави поисканата информация.
В тази връзка чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ предвижда възможност задълженият субект да предостави информация в обем и по начин, който не разкрива сведения, отнасящи се до трето лице. Освен това нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ задължава органа да прецени наличието на надделяващ обществен интерес и ако такъв не е налице, да изложи съображения.
Следва да бъдат споделени и правните изводи на първоинстанционния съд досежно наличието на висящо съдебно производство по оспорването на заповедта, която е поискана, предвид обстоятелството, че съдържащата се обществена информация е налична към момента на искането и не съществува законова пречка да се предостави, независимо от оспорването на административния акт.
Поради изложеното решението на АССГ, като обосновано, съответстващо на разпоредбите на материалния закон и постановено при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Разноски от касационния ответник не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани в негова полза.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №442/21.03.2017 година, постановено по адм. дело №3009/2016 година на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.