Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Д.К от [населено място], подадена чрез пълномощник В.М, против решение № 94/09.07.2018г., постановено по адм. д. № 157/2018г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлена жалбата на Кулаксъзова, срещу АУЗ № 002441/17.11.2017г. на ст. инспектор „Данъчни приходи” в отдел „Местни данъци и ТБО“ при община Ш., потвърден с Решение № ЖГ 00 210/26.02.2018г. на Началник отдел „Местни данъци и ТБО” при община Ш., с който на жалбоподателката са установените задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) за 2012г., 2013г., 2014г. и 2017г. в общ размер на 323.40лв., от които 243.75лв. главница и 79.65лв. лихви и за такса битови отпадъци (ТБО) за същия период в общ размер на 582.01лв., от които 438.63лв. главница и 143.38лв. лихви. С решението Кулаксъзова е осъдена да заплати на О. Ш сумата от 100лв., представляваща разноски по делото.

Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси. Твърди, че услугите по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не са посочени в АУЗ конкретно по размер. В акта не са посочени цените на всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ, за да се извъри преценка, че част от услугите са действително извършени и евентуално да се приеме, че за тази част акта е законосъобразен. Алтернативно иска връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът – Началникът на отдел „Местни данъци и такси битови отпадъци“ при община Ш., чрез...