Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.Д, съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Решение № 4416 от 03.04.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 12263/2017 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-жа Даскалова срещу решение по т. 1 на Протокол № 32 от 11.10.2017 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) във вр. с т. 5.3. от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати и чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) й е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) – „освобождаване от длъжност „заместник на административния ръководител – заместник-районен прокурор на Районна прокуратура, гр. В.“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – М.Д, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. При приетото от съда неосъществяване на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), добра оценка от атестациите и липсата на наложени дисциплинарни наказания, съдът е постановил акта си в нарушение на чл. 309 ЗСВ. Съдът не е съобразил извода си за нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 4 ЗСВ с обясненията на наказаното лице и противоправните действия на проверяващите прокурори. Не е обсъдено и наличието на друго наказание за същия случай, наложено от административния ръководител на Окръжна прокуратура, гр. В., както и по-късната отмяна на заповедта на основание чл. 99 АПК. Счита за неясно защо се толерира поведението на дисциплинарния състав, който се позовава на доказателства, събрани в нарушение на закона.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените...