Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 858 от 07.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1033 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 15289 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на А. Али и на малолетното й дете Ж. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на А. Али, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното й дете Ж. Н. при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на сега обжалваното съдебно решение.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че административният акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт). Изразява се становище, че производството по предоставяне на статут не засяга интересите на малолетното дете, тъй като е образувано по искане на неговия законен представител и има за цел предоставяне на закрила. Според касационния жалбоподател ЗЗДт не е приложим в спорното административно производство. Наред с това, като се позовава на „юридически грамотно изготвена на български език жалба срещу решението на председателя на ДАБ” и на връчени на А. Али указания с приложен към тях списък, прави извод, че правна помощ е предоставена на чужденката и нейното дете. На следващо място, неправилно съдът приел, че спорният административен акт е издаден при неизясняване в пълнота на релевантните факти за правното положение на чужденците по причина, че обстоятелствата, на които се позовавала А. Али били изцяло свързани със заболяването на нейния съпруг. В тази връзка твърди, че съдът игнорирал това, че закрила се получава на собствено основание, като в допълнение уточнява, че жалбата на съпруга на А. Али – Д. Маджид била отхвърлена като неоснователна от първоинстанционния съд. В допълнение на всичко гореизложено, оспорва и изводите на съда във връзка с приложението на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Решението не било мотивирано, като според касационния жалбоподател било налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена.
Ответниците не се явяват, но се представляват от назначения им от първоинстанционния съд процесуален представител, който от тяхно име оспорва жалбата. Представя писмено становище по съществото на спора.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 15289 от 04.08.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на А. Али и на малолетното й дете Ж. Н. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Въз основа на подробно изяснената фактическа обстановка, съставът на АС – Хасково направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като съобразил, че молбата за закрила до органа е подадена от А. Али в лично качество и като майка и законна представителка на малолетното си дете Ж. Н., съдът приел, че в спорното административно производство е бил приложим чл. 2 ЗЗДт. При това, констатирал допуснато от административния орган нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 6 и ал. 8ЗЗДт. Извод за нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт съдът направил въз основа на констатираното, че в хода на производството по предоставяне на закрила не е била уведомена компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на малолетното дете и по време на производството не е присъствал социален работник, който да даде становище, съответно социален доклад по случая. На следващо място, мотивирал становище за допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, тъй като в указанията за правата и задълженията на лицата в административното производство няма такива относно правата, които касаят придружените малолетни или непълнолетни лица. Посочил също така, че в указаните процедури не се съдържа никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето. Наред с това, няма доказателства А. Али да е запозната със списъка на организациите, които предоставят правна помощ, както и относно това, че административният орган е разяснил на лицето реда за реализиране на безплатната правна помощ. Като се позовал и на постоянната практика на Върховния административен съд, съставът на АС – Хасково приел, че последното посочено нарушение е съществено, тъй като сериозно засяга правото на защита на А. Али и на малолетното й дете, предвид което счел, че представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение.
Съдът направил извод, че административният орган е допуснал и нарушение, което довело до неизясняване в пълнота на всички релевантни факти по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 35 АПК. Съдът приел, че за предоставяне на хуманитарен статут като причина по чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва в конкретния случай да се разглежда и здравословното състояние на съпруга на А. Али. Изложил съображения, че при тежко заболяване, което не може да бъде лекувано в страната по произход на лицето, връщането му там, би довело до реален риск за здравето и/или живота му. Обърнал внимание на това, че видно от казаното на проведените с А. Али и нейния съпруг интервюта се установява, че двамата последователно и непротиворечиво са заявявали, че причината поради която са напуснали [страна] била неговата болест и невъзможността спрямо него да се осъществи адекватно лечение в страната им по произход. В този смисъл, административният орган неправилно се е позовал единствено на липсата на представени медицински документи, без да съобрази чл. 61 ЗУБ и не е изяснил въпроса страда ли действително от заболяване той, може ли в [страна] да се осигури адекватно лечение за него и да назначи експертиза за установяване на всички относими обстоятелства. По тези причини съдът приел, че в хода на производството е допуснато и нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, съгласно който преди произнасяне на молбата за закрила следва да се преценят всички относими факти, свързани с личното положение на лицата. Последното, според съда, станало причина за издаване на спорния административен акт при неизяснено в пълнота положение на кандидатите за закрила, доколкото фактите, на които А. Али се е позовала в интервюто били изцяло свързани със заболяването на нейния съпруг. По подробно изложените в решението съображения в тази насока, съдът отменил оспореното решение на председателя на ДАБ и му върнал преписката за ново произнасяне, като му дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Установено е, че А. Али е подала молба за международна закрила в лично качество и като законен представител на малолетното й дете Ж. Н.. От данните в регистрационния лист и приложенията към него се установява също така, че детето, както към момента на подаване на заявлението за закрила, така и към момента на издаване на спорното административно решение е малолетно. Това обстоятелство обаче не е съобразено от административния орган, вкл. във връзка със задълженията, които има съгласно ЗЗДт и задължението му, произтичащо от чл. 6а ЗУБ.
Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд за допуснато в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Обоснован е изводът на съда, че по делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция. Констатира се също така, че по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Неоправдано в тази връзка се твърди от касационния жалбоподател неприложимост на разпоредбите на ЗЗДт. Не се споделя от настоящия състав и становището на касационния жалбоподател, че производството по предоставяне на статут не засяга интересите на малолетното дете и то именно по причина, че е образувано по искане на неговия законен представител, действащ лично и в качеството си на негов представляващ. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на посочената разпоредба, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Р.та следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б, считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба, с които се възразява срещу възприетите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, допуснати в хода на административното производство по издаване на спорното административно решение. Изложените в тази насока съображения в съдебното решение се споделят от настоящия състав, а възражението на касационния жалбоподател, че изготвянето и представянето в първоинстанционния съд на „юридически грамотно изготвена на български език жалба срещу решението на председателя на ДАБ” и направеното до съда искане за предоставяне на правна помощ не заличават последиците на допуснатото от административния орган съществено нарушение, относимо към производството пред него.
По правилото на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. По преписката и пред съда не са представени доказателства за това, че в хода на административното производство на майката на малолетното дете е било разяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Доколкото такава не е била осигурена на детето и интересът му не е бил защитен адекватно пред административния орган, той неправилно се е ограничил при издаване на решението само до бежанската история на майката. Приел е, че не са налице основания за предоставянето на закрила по отношение на А. Али и на малолетното й дете Ж. Н., без въобще да мотивира решението си за отказ за предоставяне на такава по отношение на детето. Доколкото отказът касае и малолетното дете, придружено от своята майка, правилно решението е отменено изцяло. Наред с това, правилно е преценено от първоинстанционния съд, че не са налични доказателства за запознаване на А. Али със списъка на организациите, предоставящи правни консултации, предвид мястото където е положен подписът й.
Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Правилна е преценката, извършена от първоинстанционния съд, че спорният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 ЗЗДт. Указанията относно приложението на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, които са дадени на административния орган за изпълнение, следва да се съобразят при новото произнасяне в контекста на фактите, които ще бъдат установени от органа към момента на неговото произнасяне относно съдбата на молбата за закрила на съпруга на А. Али.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 858 от 07.12.2017 г., постановено по адм. д. № 1033 по описа на Административен съд – Хасково за 2017 г. Решението не подлежи на обжалване.