Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Борино представлявана от кмета М. К., срещу въззивно решение № 53 от 05.03.2020 г. по възз. гр. д. № 451 /2019 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Девинския районен съд, с което е уважен предявеният от А. В. К. и Д. В. К. срещу жалбоподателя община Борино установителен иск за собственост на поземлен имот с площ 500 кв. м., индивидуализиран в решението.

Насрещните страни А. В. К. и Д. В. К. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение по установителен иск за собственост на недвижим имот, за който в чл. 280, ал. 3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Ищците имат правен интерес от предявения иск.

Установено е, че ищците са придобили правото на собственост на основание покупко-продажба, наследяване, давностно владение от 1937 г. и делба. Ищците не са изгубили правото си на собственост, а община Борино не я е придобила (чл. 99 и чл. 77 ЗС), защото въпреки отреждането на спорния терен за обществено мероприятие (улица-тупик), не е проведена процедура за отчуждаването му. Този факт се счита реализиран в момента, в който регулацията се приложи (определение по гр. д. № 3455 /17, на ВКС, II г. о.). Прокарването на задънена улица – тупик не е мероприятие по дворищно-регулационния план, а по застроителния и регулационен план за обществени мероприятия по чл. 22 З. (отм.). С отреждането на имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаването и обезщетяването на собствениците на засегнатите имоти (решение по гр. д. № 735 /09, на ВКС, I г. о.). Възражението на общината по чл. 86 ЗС е неотносимо.

В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят (ответник по иска) навежда довод за недопустимост на установителния иск, с твърдения, че ответникът не оспорва правото на собственост върху целия имот от 500 кв. м., спорът е само за реалната част, която се отнема за улица.

Няма съмнение за недопустимост на въззивното решение: с въззивната си жалба ответникът община Борино обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което е уважен искът за собственост на целия имот, в устните състезания поддържа изцяло подадената жалба. Преди това в първоинстанционното производство с отговора на исковата молба ответникът община Борино оспорва изцяло иска (л. 51, стр. 2), в устните състезания също.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с посочена от тях съдебна практика:

• Дали не е налице нередовност на исковата молба в случай, че съдът констатира несъответствие между фактическите твърдения и търсената защита и в такъв случай следва ли съдът да остави исковата молба без движение?

Настоящият съдебен състав намира, че въпросът не е обуславящ. Няма несъответствие между фактическите твърдения и търсената защита, ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот, за който е отреден УПИ с точно посочени граници и че ответникът им оспорва правото върху процесния УПИ в посочените граници с твърдения за приложена улична регулация по отношение на част от този УПИ.

• Въпрос, определен като процесуалноправен: може ли да се придобие по давност площ от 152 кв. м., предвидени за улица – тупик, които са общинска собственост, неправилно включена в ПИ?

Въпросът е материалноправен и не е обуславящ, защото съдът е приел, че процесната реална част е била и е собственост на ищците, тъй като не е отчуждена от тях и уличната регулация по ЗПИНМ отм. и З. (отм.) не е приложена.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство касационният жалбоподател няма право на разноски, а искането на ответниците за присъждане на направените разноски за възнаграждение за процесуално представителство на един адвокат е основателно и доказано за сумата 840 лева съгласно списък за разноски с представения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 22) и квитанция (л. 21), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от изложеното настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 53 от 05.03.2020 г. по възз. гр. д. № 451 /2019 г. на Смолянския окръжен съд.

Осъжда община Борино да заплати на А. В. К. и Д. В. К. сумата 840 (осемстотин и четиридесет) лева възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство.

Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.