Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 6247 от 07.08.2020 г., подадена от „Елитис“ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, с искане за допълване на постановеното в производство по чл. 288 ГПК определение № 476 от 16.07.2020 г. по т. д. № 2417/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. в частта за разноските, като се присъдят такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, сторени в касационната инстанция от настоящия молител за заплатени три адвокатски възнаграждения в размер съответно от 9 600 лв. с ДДС, 7 800 лв. с ДДС и 1 440 лв. с ДДС.

Насрещните страни – „Троя – Стил“ ЕООД, „Троя 2000“ ЕООД и П.Т.Ч, са получили преписи от молбата, като по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК не са заявили становища.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното:

Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е от легитимирана страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество, молбата се явява основателна.

По подадена съвместна касационна жалба на „Троя – Стил“ ЕООД, „Троя 2000“ ЕООД и П.Т.Ч с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 476 от 16.07.2020 г. по настоящото дело не е допуснато до касационно обжалване решение № 148 от 21.06.2019 г. по в. т.д. № 334/2018 г. на Апелативен съд – В.Т.П това и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК с това определение ВКС е следвало да се произнесе и по направените разноски по делото пред касационната инстанция. Въпреки съдържащото се още в депозирания отговор на касационната жалба от 11.10.2019 г. искане на ответника по касация за присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по разноските.

Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителят в настоящото производство – ответник по подадената съвместна касационна жалба, е депозирал писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Представил е по делото три договора за правна защита и съдействие, сключени на 11.10.2019 г. между него и адв. Р. С. Т. (л. 84-86 от т. д. № 2417/2019 г. по описа на ВКС), с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в депозиране на становище относно допустимостта на касационна жалба и отговор на касационна жалба, подадена съответно от „Троя – Стил“ ЕООД, „Троя 2000“ ЕООД и П.Т.Ч. Видно от чл. 2 на всеки от представените и приложени по делото договори за правна защита и съдействие е, че страната се е договорила услугите по същите да бъдат предоставени срещу заплащане на адвокатско възнаграждение съответно от 9 600 лв. с ДДС, 7 800 лв. с ДДС и 1 440 лв. с ДДС, като плащането на така уговорените суми е отбелязано, че следва да се извърши по банков път. За тези суми са издадени от адвоката фактури с №№ 444, 445 и 446 от 11.10.2019 г. с получател ответното по касация търговско дружество. Представено е и извлечение от банкова разплащателна сметка с титуляр адв. Т., видно от което трите уговорени суми са постъпили на 15.10.2019 г. по тази банкова сметка, посочена и в издадените фактури, като в основанието за плащане са отбелязани номерата и датите на издаване на съответните фактури.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че претендираните в гражданското производство разноски се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК само когато тяхното извършване е доказано. Това предполага в договора за правна помощ да е указан видът на плащане, като при плащане по банков път същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая, разходите на ответника по касация са доказани в съответствие с указанията на т. 1 от цитираното тълкувателно решение, поради което съдебните разноски следва да бъдат присъдени. Доколкото никоя от насрещните страни не е депозирала отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който да релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, претендираните от ответното по касация търговско дружество адвокатски възнаграждения за защита по подадената съвместна касационна жалба от „Троя – Стил“ ЕООД, „Троя 2000“ ЕООД и П.Т.Ч следва да бъдат присъдени в пълните предявени размери.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 476 от 16.07.2020 г. по т. д. № 2417/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Троя – Стил“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя П.Т.Ч, да заплати на „Елитис“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Л. Н. Р., сумата от 9 600 лв. с ДДС, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА „Троя 2000“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя П.Т.Ч, да заплати на „Елитис“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Л. Н. Р., сумата от 7 800 лв. с ДДС, представляваща разноски за касационното производство.

ОСЪЖДА П.Т.Ч, с ЕГН: [ЕГН], от [населено място], общ. Лясковец, да заплати на „Елитис“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Л. Н. Р., сумата от 1 440 лв. с ДДС, представляваща разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.