Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на П. В. Д. срещу решение №118/20г., постановено по в. гр. д. 962/19г. на ОС гр. Хасково.

С въззивното решение е отхвърлен предявеният от П. Д. иск по чл. 59, ал. 9 СК в частта за изменение на режима на лични контакти на П. В. с нейната малолетна внучка, при прилагане на следния режим: бабата има право да вижда внучката и да я взима при себе си всяка първа и трета неделя от месеца от 9, 00ч. до 17, 00ч., един път по пет дни от общо 10 дни през лятната ваканция, когато майката не в платен годишен отпуск от 9, 00ч. до 19, 00ч., и по един ден през коледната, пролетната ваканция и на Великден от 9, 00ч. до 19, 00ч.. Според въззивния съд не са настъпили промени в обстоятелствата, още повече в положителна насока спрямо отношенията между бабата и внучката, което да налага промяна в режима за лични отношения.

В касационната жалба на бабата П. Д. са въведени оплаквания, че решението е неправилно, тъй като съдът необосновано е приел, че бабата е нестабилна и нехармонична личност, както и че детето не желаело да ходи при баба му, а заключението на вещото лице по назначената съдебно - психологическа експертиза е противоположно.

В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпросите - защо съдът е приел, че П. Д. е нестабилна и нехармонична личност, както и защо съдът се е произнесъл свръхпетитум. Според касатора е налице и очевидна неправилност, доколкото с психологическата експертиза е дадено заключение, че бабата е стабилна и хармонична личност, а съдът е направил противоположен извод.

В срока за отговор насрещната страна М. Д. е възразила срещу исканията в касационната жалба.

Настоящият състав на ВКС ІІІ ГО счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, ГПК е необходимо кумулативно наличие на общата и някоя от алтернативно предвидените допълнителни предпоставки в закона. Съгласно т. р. №1/2010г. на ОСГТК общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква касаторът да формулира въпрос по тълкуване на правна норма, който е от значение за изхода на делото, и по който въззивният съд се е произнесъл и това е обусловило решението му.

В случая въпросите „Защо съдът е приел, че ищцата е нестабилна и нехармонична личност?“ и „Защо съдът се е произнесъл свръхпетитум?“ не отговарят на изискванията на закона относно общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези въпроси не са по тълкуване на правна норма, а първият въпрос се отнася за правилността на въззивното решение, а вторият касае допустимостта му. Поради това първият въпрос е извън предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК. А твърдението за произнасяне на съда свръхпетитум не отговаря на действителността, доколкото въззивният съд е отхвърлил искането на П. Д. по чл. 59, ал. 9 СК, а не се е произнесъл в повече от поисканото.

Не се установява и очевидна неправилност, представляваща противоречие между обсъдените доказателства и направените фактически изводи, защото твърдението на касатора, че вещото лице Д. по приетата съдебно - психологическа експертиза е дало заключение, че ищцата е хармонична и стабилна личност, не отговаря на реалността. Видно е както от констатациите в експертизата, но така също и в заключението (стр. 63 и стр. 69 от първоинстанционното дело), че вещото лице недвусмислено е направило извод, че данните от многофакторния личностен въпросник дават основание да се допусне, че на този етап личността на изследваното лице П. Д. не е хармонична и стабилна личност. Не се установява и логическо противоречие между фактическите изводи и приложената правна норма.

При този изход на спора П. Д. следва да плати направените разноски от М. Д. Д. за настоящата инстанция в размер на 500лв..

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №118/20г., постановено по в. гр. д. 962/19г. на ОС [населено място].

Осъжда ищцата П. В. Д. от [населено място] да плати на ответника М. Д. Д. от [населено място] 500лв. направени разноски за настоящата инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: