Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба на Х. Х. Ц., чрез адв. А. Ж., срещу определение № 191 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 3986/2019 г. на ВКС, III Г.О., с което е оставенo без уважение на Х. Х. Ц. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за касационното производство. В жалбата се оспорват констатациите на състава на ВКС, че жалбоподателят притежава недвижимо имущество, тъй като двуетажната жилищна сграда с площ 73 кв. м., находяща се на [улица] [населено място], не съществувала и поземленият имот бил незастроен. По отношение на поземления имот в [населено място] бърдо и построената в него сграда, от които Ц. притежава 4/6 ид. ч., се сочи, че същите не могат да бъдат източник на доходи, тъй като земята била пустееща и непродаваема, а сградата – полуразрушена. Също така се поддържа, че жалбоподателят вече е бил освободен от държавна такса за производството, поради което обжалваното определение е недопустимо.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

С определение № 529 от 10.06.2020 г. по гр. д. № 3986/2019 г. на ВКС, III Г.О., е допуснато касационно обжалване по касационната жалба Х. Х. Ц. на въззивно решение № 1250/27.05.2019 г. по в. гр. д. № 4634/2018 г. на САС, в частта по съединените при условията на евентуалност искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за сумата 55201 лв. и по аксецорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 579, 87 лв., като на касатора е указано в едноседмичен срок да внесе по сметката на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1221, 62 лв. В срока за изпълнение на указанията касаторът е направил искане за освобождаване от държавна такса, като е декларирал, че получава пенсия за старост в размер на 132, 74 лв., че има вещно право на ползване върху апартамент 60 кв. м., в[жк]и не притежава влогове.

При служебна проверка е установено, че Х. Ц. притежава: 4/6 ид. ч. от поземлен имот пл. №. .., с площ от 1870 кв. м., в [населено място] б., област С., и 4/6 ид. ч. от сграда в същия имот, по обявено на 07.08.2019 г. завещание от М. И. Ц.; самостоятелен обект в сграда – етаж от вътрешна двуетажна жилищна сграда с площ 73 кв. м. в [населено място], [улица], ет.. .., които имоти не са посочени в представената от Ц. декларацията за материално и гражданско състояние. Установено е също, че за периода 2015 г. - 2020 г. молителят е продал на процесуалния си представител по делото 1/2 ид. ч. от дворно място от 376 кв. м. в [населено място], [улица], за сумата 6600 щ. д.; апартамент в [населено място],[жк], за сумата 9500 лв.; апартамент в [населено място],[жк], за сумата 20810 лв.

С обжалваното в настоящото производство определение, отчитайки данните по делото за притежаваното от жалбоподателя имущество и доходи, за здравословното му състояние и възраст, за размера на договорените и заплатени от него адвокатски възнаграждения в производствата пред предходните инстанции, ВКС е счел, че не са налице предпоставки за освобождаване на Ц. от задължение за внасяне на държавна такса. Прието е, че той притежава достатъчно имущество и доходи, за да заплати дължимата за касационното производство държавна такса от 1221, 62 лв.

Частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК в производството по освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид имущественото състояние, удостоверено с декларация, като законът придава материална доказателствена сила на декларацията като частен свидетелстващ документ относно имущественото състояние на молителя. Същата материална доказателствена сила имат и официалните свидетелстващи документи за отразените в тях факти (чл. 179, ал. 1 ГПК). Безспорно вписването на актове в Имотния регистър, с които се установява право на собственост, има удостоверително значение за съществуването на тези актове за собственост, които имат материална доказателствена сила относно правото на собственост. Когато има противоречие между декларацията за имущественото състояние и вписването в Имотния регистър, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК), съдът следва да приеме за недоказан факта, на който страната основава искането си, а в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК този факт е имущественото състояние на молителя. Противоречието между двата документа с еднаква доказателствена сила следва да се отстрани чрез правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) и доколкото молителят носи доказателствена тежест за установяване на липсата на средства, то съдът следва да приеме за недоказан този факт, на който основава искането си, т. е. не е доказано, че не разполага със средства за плащане на държавна такса.

Във връзка с доводите на жалбоподателя, че не може да получава доходи от притежаваното от него имущество, както и че вече е бил освобождаван от задължение за внасяне на държавна такса, което освобождаване важало за цялото производство, настоящия състав приема следното:

Невъзможността да се получат доходи от притежаваните недвижими имоти следва да се установи от молителя по правилата за разпределение на доказателствената тежест, тъй като не съществува презумпция за това, че не може да се реализира доход от собствен недвижими имот, напротив -собственикът има правомощията да владее, да ползва и да се разпорежда. Освен това, съгласно т. 12 от т. р.№6-2013-ОСГТК, приетото от сезирания съд, че страната не разполага със средства за плащане на държавна такса и разноски, важи за цялото производство, не се отнася за всички случаи, а само доколкото не са налице нови обстоятелства. Следователно новите обстоятелства (новооткрити или нововъзникнали) имат значение относно преценката за липса на средства. В случая съдът е длъжен да отчете новоткритите доказателства относно наличието на актове за собственост на молителя, установени при извършената служебна проверка, както и да съобрази обстоятелството, че молителят е декларирал обратното - че не притежава такива.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 191 от 03.07.2020 г. по гр. д. № 3986/2019 г. на ВКС, III Г.О.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: