Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на девети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Чавдар Симеоновизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 7509/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Й. Визер, подадена чрез процесуалния представител адв. С. С., срещу решение № 656 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1619/2020 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменена виза за проучване и проектиране на строеж „Основен ремонт, реконструкция и промяна на предназначението от бар в ресторант /вид: атракционно-тематичен ресторант/ на сгради с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2 и 10135.513.34.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, находящи се в УПИ III – 34 „за ресторант“, кв. 8 по плана на к. к. „Златни пясъци“, О. В. , издадена от главния архитект на О. В. и е осъдена О. В. да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на съдебното решение, поради постановяването му по недопустими жалби и в противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора неправилно съдът е приел, че Дирекцията на природен парк „Златни пясъци“ има право на жалба по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, както и недопустимо по своя инициатива е променил жалбоподател, като в случая Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ няма правосубектност по делото. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приема за недоказан факта на съществуването на подробен устройствен план /ПУП/, уреждащ статута на процесния имот, както и че липсват доказателства за съответствие на визата за проучване и проектиране с показателите по действащия ПУП, след като визата е за ремонт и реконструкция, а не за ново строителство. Твърди се също така, че неправилно съдът приема, че визата за проучване и проектиране има невъзможен предмет, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че само сграда с идентификатор 10135.513.34.1 не съществува, като другите две постройки са в лош вид, но съществуват. Претендира се обезсилване, евентуално отмяна на съдебното решение.

Ответникът – Дирекция на природен парк „Златни пясъци“, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Ф., изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.

Ответникът – Министър на земеделието, храните и горите, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. В., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът – главен архитект на О. В. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на Дирекцията на природен парк „Златни пясъци“ и по жалба на министъра на земеделието, храните и горите срещу виза за проучване и проектиране от 03.06.2020г., издадена от главния архитект на О. В. на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за строеж „Основен ремонт, реконструкция и промяна на предназначението от бар в ресторант /вид: атракционно-тематичен ресторант/ - /сгради с идентификатори: 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3/, находящ се в УПИ III – 34 „за ресторант“, кв. 8 по плана на к. к. „Златни пясъци“, О. В. . Визата е издадена по заявление вх. № АУ043302ВН/26.05.2020 г. на Й. Визер, който с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 82, том I, рег. № 851, дело № 82/2018 г., се легитимира като собственик на сгради с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2 и 10135.513.34.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна. Съгласно приложени по делото комбинирана скица № 15-885379/27.11.2018 г., ведно с приложение към нея, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна, писмо вх. № ДПП05-00184/12.12.2018 г. на Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ – Варна и удостоверение изх. № РД12-02-1125/06.07.2020 г. имот с идентификатор 10135.513.34 е публична държавна собственост и попада в горски територии, в отдел 144 подотдел „т“ и „6“ по действащия Горски план от 2017 г. на Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ – Варна. С решение № 460/20.06.2011 г. на Министерски съвет на Р. Б. е приет План за управление на природен парк „Златни пясъци“, като в раздел 1.16.3 „Застроени площи и сгради на територията на ПП „Златни пясъци“ е вписано, че бар „Кукери“ е разрушен до основи с опасни останки от сграда. В съдебното производство са допуснати и приети две съдебно-технически експертизи, съгласно които имот с идентификатор 10135.513.34 попада в поотдел „144-т“ с площ от 0.6 ха и поотдел „144-6“ с площ от 0.3 ха в природен парк „Златни пясъци“, като сграда с идентификатор 10135.513.34.1, ситуирана в западната част на имота, на място не съществува и е напълно съборена от активни свлачищни процеси в района преди години. За сграда с идентификатор 10135.513.34.2 се установява от вещото лице на място, че представлява съоръжение - масивна кула със смесена стоманобетонна и метална конструкция, която е силно компрометирана. За сграда с идентификатор 10135.513.34.3 е установено, че има несъответствие между отразяването в кадастралния план /КП/ и застроително-регулационен план /ЗРП/ на к. к. „Златни пясъци“, одобрен със заповед № Г-118/04.12.1998 г. на кмета на О. В. и одобрената кадастрална карта на гр. Варна, като в кадастралния план от 1998г. е отразено само най-южната част на контура на сградата - кухненския бокс на някогашния бар, козирката – отразена като навес в плана, и подпорни стени, стълбища и площадки, разположени в средната част на бара, които са в компрометирано състояние, негодни за употреба.

За да отмени процесната виза за проучване и проектиране първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с допустими жалби, подадена от заинтересовани лица по смисъла на чл. 131 от ЗУТ и в законоустановения срок. Прието е от съда още, че актът е издаден от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с приложимите материално-правни норми. Според първоинстанционния съд по делото не са ангажирани от ответника и заинтересованото лице доказателства, че имот с идентификатор 10135.513.34 попада в обхвата на ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със заповед № РД-02-14-513/25.09.2003г. на МРРБ, както и че вписаните във визата отреждане на имота и устройствени показатели /плътност на застрояване, Кинт, минимална озеленена площ/ съответстват на отреждане и показатели по действащ за конкретния поземлен имот ПУП. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на визата, като е приел също така, че процесната виза е издадена в нарушение на правилото на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, изискващо във визата за проектиране да се означават наличните сгради и постройки в имота. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, административният съд е приел, че отразените във визата за проектиране три самостоятелни обекти с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3 на място не съществуват, като една от сградите е напълно съборена от активни свачищни процеси, другата е „силно компрометирана“, оголена и със силно корозирали армировки, поради което подлежи на събаряне като опасна, а сграда с идентификатор 10135.513.34.3 е останала само в най-южната си част с компрометирани носещи зидове и основи, с множество конструктивни пукнатини и следва също да се събори. Прието е от съда от още, че издадената виза за проектиране е с невъзможен предмет, предвиждащ основен ремонт и реконструкция на неналични постройки. Първоинстанционният съд е приел за недоказано обстоятелството, че имот с идентификатор 10135.513.34 попада в обхвата на заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на министерство на териториалното развитие и благоустройството, с която е наложена строителна забрана в свачищни райони на териториите на общини Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, както и че в процесния случай се явява неприложима нормата на чл. 198, ал. 4 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че е налице отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, обосноваващо извод за незаконосъобразност на процесната виза за проучване и проектиране.

Правилно първоинстанционният съд е приел жалбите, подадени от Дирекция на природен парк „Златни пясъци“ и министъра на земеделието, храните и горите, запроцесуално допустими в съответствие с чл. 131, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗУТ, като направеното в тази връзка възражение от касатора се явява неоснователно. Съгласно приложимата в конкретния случай разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересованите лица, които имат право да оспорят визата да проектиране, са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, в конкретния случай от визата за проучване и проектиране. От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че имот с идентификатор 10135.513.34, в който се намират според одобрената кадастрална карта на гр. Варна сградите, за чийто ремонт, реконструкция и промяна на предназначението е издадена процесната виза за проучване и проектиране, е публична държавна собственост, представлява горска територия, с трайно предназначение на територията „защитена“, както и попада в пределите на природен парк „Златни пясъци“. При така установеното по делото и при съобразяване на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Закона за горите, предоставяща правомощия на министъра на земеделието, храните и горите, да представляват държавата пред съда по дела, отнасящи се до горски територии – държавна собственост, жалбата, подадена от министър на земеделието, храните и горите, така както изрично е посочено в нея, а не от Министерство на земеделието, храните и горите, правилно е приета за допустима от административния съд. Обстоятелството, че при насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът първоначално неправилно е конституирал като жалбоподател министерството, и то след като в жалбата изрично е указано, че същата се подава от министъра, а впоследствие с протоколно определение от 10.02.2021г. е изменил определение № 2125/07.10.2020 г., конституирайки правилния жалбоподател, от който и действително е бил сезиран, не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение, доколкото разпоредбата на чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, предоставя възможност на съда да измени собственото си определение, неслагащо край на делото, вследствие на грешка и пропуск. Доколкото имот с идентификатор 10135.513.34 попада в защитена територия и конкретно в обхвата на природен парк „Златни пясъци“, то правилно съдът е приел за допустима и жалбата на Дирекция на природен парк „Златни пясъци“, на която по силата на чл. 52, ал. 1 и ал. 3 от Закона за защитените територии /ЗЗТ/ и чл. 2 от Устройствения правилник на Дирекция на природен парк „Златни пясъци“ са предоставени правомощия по стопанисване и управление на площи в защитена територия –държавна собственост, което е ограничено вещно право по смисъла на чл. 131, ал. 1 от ЗУТ.

От анализа на приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ следва извод, че визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - ПРЗ или конкретизира и допълва предвижданията на действащия застроителен план. С оглед на това визата за проектиране има отношение и е част от подробния устройствен план - план за застрояване. Според определението, дадено в чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, във визата за проектиране следва да бъдат означени налични сгради и постройки в съответния поземлен имот.

В процесния случай оспорената виза за проучване и проектиране е издадена за основен ремонт, реконструкция и промяна на предназначението от бар в ресторант на сгради с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2 и 10135.513.34.3, находящи се имот с идентификатор10135.513.34, съставляващ УПИ III – 34 „за ресторант“, кв. 8 по плана на к. к. „Златни пясъци“, О. В. От приетите по делото писмени доказателства, включително и от заключението на една от приетите и неоспорени от страните съдебно-технически експертизи, се установява, че към датата на издаването на процеснатавиза за проучване и проектиране сграда с идентификатор 10135.513.34.1, която в КП и ЗРП на к. к. „Златни пясъци“, одобрен със заповед № Г-118/04.12.1998 г. на кмета на О. В. е била нанесена с инициали „МЖ“ – едноетажна, масивна жилищна сграда, на място не съществува и е напълно съборена от активни свлачищни процеси. За сградата с идентификатор 10135.513.34.2 вещото лице инж. О. установява, че тя представлява масивна кула, нанесена в плана от 1998 г. с инициали „ктла“, като същото е силно компрометирана, със стоманобетонни стени с обрушен бетон, оголена и със силно корозирали армировки, а сграда с идентификатор 10135.513.34.3, съставляваща бар „Кукери“, се установява, че е останала само в най-южната си част с компрометирани носещи зидове и основи, с множество конструктивни пукнатини. За сграда с идентификатор 10135.513.34.3 вещото лице е констатирало още, че е налице несъответствие между отразяването в кадастралния план от 1998 г. и одобрената кадастрална карта на гр. Варна, като от приложената към експертизата извадка от плана от 1998 г. се вижда, че е отразена само най-южната част от контура на тази сгради – кухненския бокс на бар „Кукери“, както и козирката – отразена като „навес“, и подпорни стени, стълбища и площадки. За тази сграда – бивш бар „Кукери“, в раздел 1.16.3 „Застроени площи и сгради на територията на ПП „Златни пясъци“” от Плана за управление на природен парк „Златни пясъци“ е вписано, че бар „Кукери“ е разрушен до основи с опасни останки от сграда. Следователно, оспореният акт е издаден по отношение на сгради, една част от които не съществуват, а друга част са почти разрушени – в лошо състояние и със силно компрометирана конструкция, които и сгради не биха могли да бъдат обект нито на основен ремонт, нито на реконструкция, а още по-малко да бъде сменено предназначение на сграда, за която безспорно се установява по делото, че не съществува в обема на бившия бар „Кукери”. Това е така, защото за извършване на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и на реконструкцията по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ трябва да съществува обект, на който да се възстановят и/или заменят изцяло или частично конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации с цел да се подобрят или да се увеличи тяхната експлоатация, съответно да се увеличи носимоспособността, устойчивостта и трайността на съществуващия обект, какъвто в случая липсва. Доколкото по делото безспорно се установява, че бившият бар „Кукери” не съществува няма как да бъде променено неговото предназначение, като обстоятелството, че от него е останала само малка част – кухненския бокс на бар „Кукери“, козирка, подпорни стени, стълбища и площадки, не променя този извод. По отношение на инвестиционното намерение на касатора да възстанови сгради с идентификатори 10135.513.34.1, 10135.513.34.2, 10135.513.34.3, нанесени в кадастралната карта в несъответствие с действителното положение на място и с отразеното в план от 1998 г., за които и сгради се установява, че на място не съществуват и са почти напълно разрушени, следва да се има предвид също така, че с установената забрана за строителство по т. 4 от раздел 3.2.1.1 „Режим по ползване на ресурсите, строителство и други дейности въведени с Плана за управление“ на Плана за управление на природен парк „Златни пясъци“ е допустимо като изключение само ремонт и реконструкция, което предполага съществуващи сгради, на които следва единствено да се заменят основни части или конструктивни елементи с цел да се увеличи тяхната експлоатация, носимоспособност, устойчивост и трайност. Поради това изводите на съда, че оспорената виза е издадена в противоречие с материално-правните норми, без каквото и да е основание за извършване на ремонт, реконструкция и промяна на предназначението на една несъществуваща сграда и на две почти разрушени сгради, са правилни. Поради това като достига до изводи в този смисъл и отменя процесната виза за проучване и проектиране, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните в хода на съдебното производство доказателства.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите и неоспорени съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговото обезсилване, съответно неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 656 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело № 1619/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева