Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар С. Т. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 7516/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на П. Л., подадена чрез адвокат М. К., против Решение № 1441/08.03.2021 г., постановено по административно дело № 6481/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-30-71/20.08.2014 г. на Директора на дирекция „ОСК“ към Столична община, нареждаща премахване на незаконен строеж „Ограда“, находящ се в имот с идентификатор 68134.2821.211, УПИ I – за озеленяване, кв. 20б по плана на гр. София.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Излагат се доводи, с които се оспорват изводите на съда за отсъствие на предпоставките, обуславящи търпимост на оградата.

В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адвокат Колев, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Ответната страна, Главният архитект на Столична община, посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и предвид получените специални знания, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Възприетите от съда правни изводи за компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма, на административно-производствените правила и на материалния закон при издаване на заповедта, се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни.

Не са спорни по делото следните обстоятелства : процесният строеж, чието премахване е наредено, представлява ограда; за него не е издавано разрешение за строеж; към момента на издаване на оспорената заповед строежът се е намирал в имот – частна общинска собственост. Констатираните в хода на административното производство релевантни факти, касаещи параметрите, характеристиките и местонахождението на строежа, не са оборени от оспорващия. Тъй като се касае за плътна ограда, изградена от ламаринени платна, захванати за ламаринени колове с дължина около 14 м. и височина около 2 м., правилно съдът е приел, че не попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тоест не е лека прозирна ограда или плътна ограда с височина на плътната част до 0,60 м. Основният спор е свързан с периодът, през който е построена оградата и нейната търпимост при условията на § 16 ПР ЗУТ и на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ.

Тежестта да проведе пълно доказване на времето на строителството, спрямо което да се провери търпимостта на строежа, лежи върху оспорващия. В конкретния случай, от негова страна не са представени безспорни доказателства, от които да се установява, че оградата е изградена в конкретен период, попадащ под обхвата на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, доколкото неприложими се явяват и трите хипотези на § 16 ПР ЗУТ. Дори да се приеме, че случая попада под приложението на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, относим за строежи изградени до 31.03.2001 г., въпреки, че е не установено пред който месец на 2001 г., е изградена оградата, правилни са съжденията на съда, за това, че същата не се явява търпима по смисъла на посочената разпоредба. Установено е, че както по правилата на ЗТСУ, така и по сега действащите правила на ЗУТ, ограда от този вид би била допустима единствено като „временен строеж“. Същевременно обаче, не са били налице условията за изграждане на временен строеж, както съгласно изискванията на чл. 49 ЗУТ, така и съгласно чл. 148, ал. 1, т. 5 ППЗТСУ, доколкото първото и основно изискване е имотът, в който се изгражда временният строеж, да е собствен на лицето, което го изгражда. Имотът, в който е реализирана процесната ограда към момента на издаване на заповедта за нейното премахване е бил общинска собственост, като е придобит от оспорващия едва през 2017 г. С оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, след като към момента на издаване на оспорената заповед, имотът, в който е изградена оградата не е бил собственост на извършителя, то същата не може да се квалифицира като търпим временен строеж. Отделно от това, не са установени и останалите предпоставки, разписани в посочените по-горе норми, при наличието на които е било допустимо изграждането на временен строеж.

Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми, както и не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1441/08.03.2021 г., постановено по административно дело № 6481/2020 г. по описа на Административен съд – София град. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова