Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Т. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар С. Т. и с участието

на прокурора Малина Ачкакановаизслуша докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 7519/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. Р. - област Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ю. К., срещу Решение № 973/14.05.2021 г., постановено по административно дело № 2232/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена негова Заповед № 624/23.06.2020 г., нареждаща премахване на незаконен строеж.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно със съответните последици.

Касационната жалба се поддържа от подателя й, посредством представено по делото писмено становище.

Ответникът – „Анет“ ЕООД се представлява от адвокат Атанасов, който в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, съобразно приложения списък и доказателства за реалното им извършване, в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на „Анет“ ЕООД, срещу Заповед № 624/23.06.2020 г. на Кмета на О. Р. с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж, представляващ : „Постройка на допълващото застрояване - навес“, намиращ се в УПИ II-1,2, стопанска дейност, масив 184 по плана на Стопански двор на с. Брани поле, община Родопи - област Пловдив.

След обстоен анализ на събраните по делото писмени, гласни доказателства и предвид получените специални знания от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели и до нарушения на материалния закон, поради което я е отменил. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и съответни на закона.

Правилен е изводът на административния съд, че преди издаването на оспорената заповед, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, и по-конкретно не е установил, че значителна част от строежа, с оглед периода на изграждането му и неговите характеристики, представляват търпим строеж, неподлежащ на премахване. От доказателствата по делото се установява, че процесният навес е изграден преди 2001 г. и 2/3 от него е предвиден като застрояване съгласно действащия за територията Генерален план, одобрен със решение по т. 10 от Протокол 3 23/03.07.2000 г. от АГК при О. Р. На следващо място е установено, че навесът е изграден на границата със съседния имот, като покрива калканна стена и плътна ограда в този имот, поради което отговоря на строителните правила и норми за разположение на спомагателните постройки, съгласно чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. При тези факти, правилен е изводът на съда за това, че част от строежа се явява търпим по смисъла на закона, поради което не подлежи на премахване в цялост.

С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са редица открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните, с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт.

При този изход на спора, в полза на ответника по касация „Анет“ ЕООД, следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева за платено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 973/14.05.2021 г., постановено по административно дело № 2232/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Анет“ ЕООД, ЕИК :[ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 900 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Захаринка Тодорова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова