Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. З. В“ ООД и „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД срещу въззивно решение № 449 от 29.04.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3121/2020 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 3327 от 04.06.2020 г. по гр. д. № 7326/2019 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против Н. Н. В. искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на всеки от тях по 50 000 лева, които суми представляват обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на репутацията и търговското им име от клеветнически и обидни твърдения чрез изявленията: „Според мен Артекс се ползват с политически протекции. Доказателството е, че те нямат валидно строително разрешение“, направени в предаването „Тази събота и неделя“ по БТВ на 23.03.2019 г.; над тях има „разпънат политически чадър“, направено пред електронната медия BIG5 на 25.03.2019 г., и „... бих се зарадвал, ако един ден им дадат на Артекс да построят един огромен блок на остров Белене, 200 етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент - с най-голямо удоволствие, и с мост само към Румъния“ и „Ще направят един квантов реактор да ги гони комарите и това е“, направено в предаването „Тази събота и неделя“ по БТВ на 06.04.2019г.

По делото е установено, че ищцовите дружества участват в изграждането на сграда, известна като „Златен век“ в [населено място],[жк], както и че ответникът е направил посочените изявления пред медиите. Съгласно представени по делото грамоти, сертификати, други отличия и удостоверения за периода 2007г. – 2019г. ищците са били с висока репутация в своя бранш, като са получавали признание за осъществявани от тях проекти и проявени ефективност, качество и иновации в областта на строителството и архитектурата, включително и за подпомагане на развитието на тези области чрез участие в различни неправителствени сдружения и делегации. От гражданите е създаден инициативен комитет, чиито членове са ответникът Н. В. и свидетелят М. Б., чието предназначение е да изрази протест и несъгласие с вида и най-вече с височината на строежа на посочената сграда. С тяхно участие са проведени две телевизионни интервюта в предаването „Тази събота и неделя“ на телевизия БТВ, излъчени съответно на 23.03.2019 г. и 06.04.2019 г., които са гледани от повече от 370 000 души. Телевизионните интервюта са озаглавени съответно „Адвокат: Артекс се ползват с политически протекции“ и „Битката срещу сградата Златен век: Само временно ли е спряно строителството“, като са коментирали теми във връзка със строежа на сградата и сезирането на съда от изпълнителния комитет поради бездействие на ДНСК за спиране на неговото изпълнение, както и спирането на строежа от ДНСК заради констатирани несъответствия на част от изпълнението му с одобрените строителни книжа. При проведеното на 23.03.2019г. телевизионно интервю на зададени въпроси от водещата относно обстоятелството, че Ц. Ц. си е купил апартамент от сграда на „Артекс“, а в същото време е отправил до кмета на гр. София искане да бъде проверен небостъргачът, който строи тази фирма, и за наличието на доказателства, че фирмата се ползва с политически протекции, ответникът е дал отговор: „... не мога да го обясня, но... всеки има право да си купува апартамент, откъдето иска и в зависимост от възможностите му.... това, което буди за мен притеснение е, че наистина аз виждам, че фирмата... се ползва с протекции... Нормален човек не може да си направи барака в двора без да му дойдат и да му направят акт от общината. А тези хора строят вече повече от.. около две години, малко по-малко от две години, без строително разрешение.... доказателство е фактът, че те нямат строително разрешение, валидно към момента...“ „Нали, аз не мога да кажа, че този и този човек протектират Артекс. Но мога да кажа, че в мен остава впечатлението, и това е мое мнение, че тази фирма работи със, с някаква защита и протекция, която не е еднаква за всички строители“. Заглавието на телевизионното интервю и части от изявленията на ответника в интервюто, включително и извън посочените такива, са възпроизведени в публикации на електронни медии от същата дата, като banker.bg, clubz.bg и frognews.bg, станали също достъпни за неограничен брой читатели, а част от тях съответно с 2532 и 3512 прочитания. На 06.04.2019 г. е излъчено второто телевизионното интервю в предаването на телевизия БТВ, в което като представители на инициативния комитет заедно с ответника са взели участие М. Б. и В. Т.. Пояснено е защо е сформиран инициативният комитет и какви са неговите искания. В това интервю ответникът е отговорил на зададения им въпрос, дали инициативният комитет ще бъде разпуснат, така: „Битката продължава, докато не постигнем нашите искания, които са: спиране на строителството, коригиране на проекта, намаляване на височината, оставката на Й. и на Н.. И нали мога да кажа, нали от мен лично. Бих се зарадвал, ако един ден им дадат на „Артекс” да построят един огромен блок на остров Белене. Двеста етажа, ако искат. И там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент, с най-голямо удоволствие и мост само към Румъния“ и „... ще направят един квантов реактор да ги гони комарите и това е.“. Между двете предавания ответникът Н. В. е имал интервю и пред електронната медия BIG 5, статиите на страницата на която са били достъпни за потребители на Европейския съюз и САЩ. Статията с интервюто на ответника от 25.03.2019г. е озаглавена „Адв. Н. В. пред BIG 5: „Артекс” се ползва с протекции и строежът в Л. е незаконен“. На зададените му въпроси какво го притеснява като гражданин и юрист в строежа и дали закономерно идвал „Апартаментгейт”, ответникът отговорил, че „Това, което ни притеснява основно... е, че строителството на блока на [улица]се извършва без строително разрешение и нито една институция – особено отговорните за това, не иска да взема някакви мерки...“ и „Единственото, което мога да твърдя, че „Артекс” работи с протекции и над фирмата има „разпънат чадър“, а оттам нататък не мога да кажа кой как и защо ги подкрепя.“. По делото са представени писма от търговски партньори и клиенти на ищцовите дружества, изпратени до тях през периода м. април 2019г. – м. юни 2019г., с които, поради изнесеното в медийното пространство, са променени параметри на съществуващи търговски отношения с поставяне на изисквания за представяне на гаранции и възможността за финансиране на проекта, отложени са плащания по сключена сделка за обекти в сградата и не са реализирани сделки с други, за които са водени преговори. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. К., експерт в отдел „Продажби“ на „А. И“ АД и Д. Р., който се занимава от четири години с предлагане на проекта „Златен век“ в „А. И“ АД, е установено, че през март - април 2019г. и впоследствие е налице спад в интереса към проекти на дружеството, включително и в търсенето на обект „Златен век“. Хората се притеснявали да не се случат събитията, като тези, инициирани от инициативния комитет, без да сочат конкретни имена.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съществуващата правна уредба дава възможност юридическите лица да претендират обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (ЗОДОВ); от забавено правосъдие (чл. 60а ЗСВ); от нарушение на правата им върху авторски права, марки, географски означения или промишлен дизайн (чл. 76а ЗМГО и чл. 57а ЗПД); от нарушено право на равно третиране (ЗЗДискр.) и липсва основание да бъде изключена и възможността да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица от изнесени чрез средства за масово осведомяване клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Посочено е, че уронването на доброто име и търговската репутация на ищците чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в средства за масова информация съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване, като наред с това следва да се съобразява от една страна гарантираната от чл. 39, ал. 1 КРБ свобода на словото и печата, и правото на изразяване на мнение, а от друга – правото на добро име, респективно, че упражняването на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ не следва да се използва, за да се увреди доброто име на другиго чрез твърдения и оценъчни мнения, както и че не е противоправно поведение да се изказват мнения с негативна оценка, засягащи конкретно лице. Прието е, че в случая не е налице противоправно поведение от страна на ответника, тъй като направените в предаването „Тази събота и неделя“ от него изявления представляват критична оценка на общественозначими събития, в които участват и дружества от групата „Артекс”, както и че те представляват общи съждения, умозаключения, мнения и предположения, касаещи работата на тези дружества по проект „Златен век“ и по скандала „Апартаментгейт“, без да се сочат конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, или конкретни деяния на ищците, поради което не може да бъде преценявано дали същите са верни, или неверни. Съдът е счел, че ответникът не е прекрачил границите на свободата за изразяване на критично, макар и негативно мнение в нито един от трите конкретни случая, на които се позовават касаторите, респективно, че липсата на противоправно поведение от негова страна обосновава неоснователност на претенцията на ищците. Изложени са и съображения, че от доказателствата по делото не се установява причинна връзка между посочените изявления на ответника и твърдяното от ищците засягане на тяхното добро име и репутация, тъй като случаят със строежа на „Златен век” и т. нар. „Апартаментгейт” са били предмет на широко обсъждане в общественото пространство, включително на коментари в медиите, което далеч надхвърля изявите на ответника във връзка с тях, поради което не би могло да се приеме, че те са от естеството да причинят твърдения отлив на от клиенти и породилите се у тях съмнения в репутацията на ищците.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически твърдения, засягащи репутацията на ищеца, съдът, дори и да приеме, че направените изявления съставляват оценъчни съждения, а не твърдение на конкретни факти, да изложи мотиви и да направи преценка дали тези оценъчни съждения не представляват прекрачване на границите на свободата на словото съобразно чл. 39, ал. 2 КРБ и не са увреждащи доброто име на ищеца; 2. Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК своевременно изискан от въззивника оглед в съдебно заседание на представени по делото видеоматериали, какъвто е бил отказан от първоинстанционния съд в първото по делото заседание, когато е предявен иск за неимуществени вреди от изказвания по време на телевизионно интервю и следва ли съдът да формира преценката си за противоправност на деянието въз основа на цялостно поведение на ответника в интервюто, а не само на конкретното му изказване; 3. Какъв е балансът между конституционно закрепената свобода на словото съгласно чл. 39, ал. 1 КРБ и конституционно уредените ограничения при упражняването му, свързани с незасягане на лични права на трети лица, в това число на правото на добро име и репутация в обществото, и съставлява ли разпространяването на внушения с негативен подтекст нарушение на този баланс и противоправно поведение; 4. Какви са разграничителните критерии между твърдение на факт и оценъчно съждение, които следва да прилага съдът при преценката на противоправността на изявления, когато се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради засягане чрез съответните изявления на доброто име и репутация в обществото на лицето, за което са направени.

Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.

Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

С оглед на посочения по-горе решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на предявените искове, а именно че по делото не е установена причинна връзка между посочените изявления на ответника и твърдяното от ищците засягане на тяхното добро име и репутация, поставените от касаторите въпроси сами по себе си нямат обуславящо изхода на спора значение и не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване, което съгласно цитираното тълкувателно решение е достатъчно основание за недопускането на въззивното решение до касационен контрол.

Независимо от това, за пълнота на изложението следва да се отбележи, че първият поставен от касаторите въпрос не е разрешен в противоречие с посочената от тях практика на ВКС - решение № 86 от 29.01.2010т. по гр. д.№ 92/2009г., ІІІ г. о., и решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., IV г. о., с които е прието, че във всеки отделен случай съдът следва да прецени дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт, тъй като именно такова разграничение е направено и в обжалваното решение, в мотивите на което съдът е приел, че направените от ответника изявления представляват критична оценка на общественозначими събития. Следва да се посочи още, че в практиката си /напр. - решение по гр. д. № 1376/2011г., IV г. о.; решение по гр. д. № 92/2009г., III г. о.; решение по гр. д.№ 2161/2013 г., III г. о. и др./ ВКС безпротиворечиво приема, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1 КРБ и свободата на мнение не е използвана за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медиите, или по друг начин, могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т. е. ако не осъществяват състав на престъплението обида.

Вторият поставен въпрос също не е решен в противоречие с посоченото от касаторите решение № 439 от 20.01.2016г. по гр. д.№ 2773/2015г. на ВКС, ІV г. о., с което е прието, че когато дадено изявление е направено в телевизионно предаване, следва да се имат предвид не само словесните изявления, а и съпровождащото ги визуално възприятие, тъй като настоящият случай е друг – доказателственото искане на жалбоподателите за извършване на оглед на запис на предаването “Тази събота и неделя” по БТВ, излъчено на 23.03.2019г., е оставено без уважение като неотносимо към предмета на спора, тъй като в исковата молба те не са се позовали на невербално поведение на ответника като източник на вреди.

По отношение на третия въпрос касаторите не сочат в какво се изразява противоречието със соченото от тях решение № 404 от 13.07.2010г. по гр. д.№ 907/2009г. на ВКС, ІІІ г. о., и такова не е налице, а по последния поставен въпрос се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да излагат релевантни доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки, които в случая липсват.

Не съществуват и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, които не се релевират от касаторите.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Претендираните от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита и процесуално представителство пред въззивната инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие № Н2109 от 13.09.2020 г. не следва да се присъждат, тъй като с оглед изхода на спора и основание чл. 78, ал. 3 ГПК в настоящото производство касаторите дължат заплащане само на сторените пред настоящата инстанция разноски, а освен това претендираните разноски са присъдени от въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 449 от 29.04.2021г., постановено по в. гр. д. № 3121/2020г. на Софийския апелативен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: