Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на “Моба“ ЕООД - [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 647 от 22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 645/2021 г. на Софийския градски съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 654 от 27.042021 г. на съдия по вписванията при СВ – София, с което е постановен отказ за вписване на учредителен акт на дружеството по заявление вх.№ 27305/27.04.2021 г.

В частната касационна жалба се твърди, че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно изложени съображения се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат дадени указания за извършване на вписването.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване се мотивира с основанието по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, както и с основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че определението е постановено в противоречие с предвиденото в т. 1, т. 5 и т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Формулират се и следните въпроси, като разрешени от съда и имащи значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1/ След като молбата, с която се представя подлежащият на вписване акт е попълнено заявление по образец, с конкретно посочен акт на отбелязаното за попълване място и с описание на приложенията към него, съдържащо дата и подпис, име на пълномощник и в заявлението по образец няма възможност и място за посочване на допълнителна информация, уточняваща претенцията, а и такава не се изисква изрично, то следва ли въз основа на него да бъде постановен отказ за вписването на акта; 2/ Представянето на подлежащ на вписване акт в неговата цялост обуславя ли нередовност на процедурата за вписването в ИР, водеща до постановяване на отказ от вписването, при условие, че представеният в цялост акт отразява исканата промяна, подлежаща на вписване; 3/ След като е налице вписване на дружество /или увеличение на капитала на съществуващо дружество/ в ТРРЮЛНЦ въз основа на представени документи за собственост и същите тези документи са представени в ИР, то законосъобразен ли е отказът на съдията по вписванията поради липса на всички представени документи, доказващи собствеността, без да се конкретизира какви са те, при условие, че с вписването в ТРРЮЛНЦ дружеството е станало собственик, а вписването в ИР няма конститутивно действие. Т.е. в ТР и в ИР са представени едни и същи документи като доказателства за собствеността на вносителя върху недвижимите имоти, от които в ТР е налице вписване и дружеството е станало собственик на имотите, а в ИР е последвал отказ за вписване поради липса на документи, доказващи собствеността.

Съставът на Върховния касационен съд, ІІ т. о. намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да достигне до извода, че отказът на съдията по вписванията е правилен, съставът на СГС е съобразил представените със заявлението писмени доказателства, съответно описани, като въз основа на тях е приел, че дори пълномощникът на заявителя да разполага с представителна власт /съдията по вписванията е счел, че липсва надлежно сезиране от страна на В. Г. Х., т. к. не е ясно на какво основание същата заявява за вписване учредителен акт на „Моба“ ЕООД/, то не са представени всички необходми документи, за да се извърши вписване, съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 5 ТЗ. Приел е, че не са представени изискуемите: нотариално извлечение от устава и извлечение от СВ за проверка правата на вносителя, от което да са видни вписвания, отбелязвания и заличавания на соченото като собственик лице. Констатирал е и неяснота на заявлението, тъй като от същото не може да се направи еднозначен извод каква е претенцията към СВ. В заключение е намерил, че приложените към заявлението документи за собственост, оценки и решения за увеличаване на капитала сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват безпротиворечиво извод за основателност на искането, с оглед изискванията на посочената по-горе правна норма.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол, по следните съображения:

Частният касатор не е формулирал правен въпрос, разрешен от съда в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В тази връзка изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК съдържа отново оплакванията му за неправилност на съдебния акт, като се поддържа, че той е представил всички необходими документи за вписването на апорта в съответния регистър. Твърди, че съдията по вписванията е излязъл извън обхвата на дължимата проверка и е съобразявал евентуални бъдещи хипотези, без да има правомощия за това. Счита, че обжалваното определение не съдържа отговор на тези оплаквания, както и че напълно незаконосъобразно от него се изисква да представи удостоверение от СВ относно движението по партидата на имота. Съобразно задължителните указания в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване, доколкото касационният съд няма право да извлича такъв от съдържанието на жалбата и/или изложението. Въпросът трябва да е поставен от касатора, а съдът има възможност само да го преформулира и уточни.

Касационно обжалване не може да се допусне и при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Частният касатор не е обосновал приложното поле на това допълнително селективно основание, съобразно указанията в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а формулираните въпроси не удовлетворяват общото селективно изискване на чл. 280 ал. 1 ГПК. Същите нямат характера на правни въпроси, защото са предпоставени изцяло от конкретните факти и обстоятелства по делото и като такива са пряко съотносими към правилността на обжалваното определение. Последната обаче е извън предмета на фазата по селекция на касационните жалби, съответно приложима в производството по чл. 274 ал. 3 ГПК /вж. пак т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение/.

Отсъства и самостоятелното основание по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК за достъп до касация. Същото не се припокрива с основанията по чл. 281 т. 3 ГПК, а е налице тогава, когато ВКС установи: превратно приложение на закона /в неговия обратен смисъл/, приложение на несъществуваща отм. а, изменена/ правна норма или явна необоснованост, изразяваща се грубо нарушение на правилата на формалната логика. Горните условия в случая не са налице.

Предвид изложеното, съставът на ВКС, ТК, ІІ-ро отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 647 от 22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 645/2021 г. на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: