Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на: С. М. С., К. М. Е. и М. М. Р., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 260080 от 23.11.2020 г. по т. д. № 539/2020 г. по описа на АС – Пловдив, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 72 от 15.07.2020 г. по т. д. № 191/2019 г. по описа на ОС – Хасково, са отхвърлени исковете на касаторите против ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат им – А. М. К., настъпила на 12.10.2014 г. в резултат на ПТП, причинено от водача М. А. Т. при управление на л. а. „Мерцедес“ с ДК [рег. номер на МПС], на основание чл. 226 ал. 1 КЗ отм., в частта от спора, пренесена пред въззивния съд, а именно за сумите от по 10 000 лв. за всеки от касаторите, като в тяхна тежест са възложени и разноските на насрещната страна за двете съдебни инстанции.

В касационната жалба и изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение.

Искането за допускане на решението до касационно обжалване се основава на хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и ал. 2 ГПК. Твърди се, че въпросът – Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд – е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, а именно ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК, и с решения по чл. 290 ГПК, съответно цитирани. Поддържа се и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на процесуалните правила за оценка на доказателствата и несъответствие между тях и формираните от съда изводи, допуснати грешки при формиране вътрешното убеждение на съда, липса на мотиви и пр.

Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да отхвърли исковите претенции, съставът на въззивния съд, след самостоятелна преценка и обсъждане на гласните доказателства и въз основа постановките на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., е приел, че по делото се установява само обичайна, а не изключителна по близост и привързаност връзка между починалия брат и неговите сестри. Същите са живеели близо, събирали се по празници и са били винаги в много добри отношения. Тъй като починалият е бил строител, е помагал на сестрите си с работа по ремонта на къщите им. Той бил тяхна опора и ищците са страдали много от загубата му, която била шок за всички. Съдът е заключил, че от тези свидетелски показания може да се направи извод за съществуващите близки отношения между ищците и техния брат, основани на обич и взаимна привързаност, но този тип отношения е счетен за обичаен, а скръбта - за нормална и естествена реакция при кончината на близък родственик. Според съда, привързаността между брата и сестрите в случая не може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение.

Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките за допускане на обжалваното въззивно решение до касация не са налице, по следните съображения:

Формулираният правен въпрос е включен в предмета на спора и е обусловил решаващата правна воля на съда, поради което удовлетворява общото селективно основание на чл. 280 ал. 1 ГПК, но не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от цитираните постановления.

Обжалваният въззивен акт е в пълно съответствие със задължителната съдебна практика, поради което не се доказва поддържаната от касаторите допълнителна предпоставка на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба до разглеждане по същество.

Не е налице и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК. Решението не се преценява като очевидно неправилно по смисъла на горната правна норма, тъй като от съдържанието на същото не се установява нито превратно приложение на закона, нито допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика. Посочените в тази връзка нарушения на процесуалните правила представляват единствено основания по чл. 281 т. 3 ГПК, които са ирелевантни в настоящата фаза от процеса и не могат да обосноват искания достъп до касация.

С оглед изхода от спора в касационната инстанция, касаторите следва да заплатят на ответното дружество сторените за защитата му разноски, своевременно поискани и доказани, представляващи надлежно уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 070 лв.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, ІІ-ро отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 260080 от 23.11.2020 г. по т. д. № 539/2020 г. по описа на АС – Пловдив.

ОСЪЖДА С. М. С., К. М. Е. и М. М. Р. да заплатят на ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД сумата 1 070 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: