Производството е по чл. 282, ал. 4 ГПК, образувано по подадена от Ц. И. Г. и Л. А. Г., чрез пълномощника им адв. Д. К. от АК-В., молба за връщане на внесено обезпечение в размер на 817.40 лв. по искането им за спиране изпълнението на решението от 8.03.2018 год. по гр. д. № 543/2017 год. на Монтанския окръжен съд, в частта му, с която Ц. Г. е осъден да предаде на ищците М. и Д. И. владението върху 38.75 кв. м. от имот с идентификатор *** в [населено място], м. „П. д.“, както и да премахне построените паянтова ограда и част от сграда, подробно описана, попадащи в горния имот на ищците. Спирането на изпълнението на горното въззивно решение е постановено с определение № 107 от 11.06.2018 год. по настоящето частно производство.

Насрещната страна - М. В. В.-И. и Д. В. И., чрез пълномощника им адв. Кр. Б., оспорват молбата като неоснователна. Позовават се на практика на ВКС, приемаща, че в случаите на недопуснато касационно обжалване на осъдително въззивно решение, с което последното придобива сила на пресъдено нещо, гаранцията за обезпечението би подлежала на връщане на вносителя само ако се констатира, че задължението му е погасено, тъй като отпада необходимостта от задържането й /опр. № 277 от 12.10.15 год. по т. д. № 2811/14 год. І т. о., опр. № 296 от 22.11.17 год. по т. д. № 1485/17 год. І т. о. на ВКС/.

За да се произнесе по подадената молба, настоящият състав на ВКС намира следното:

С определение № 15 от 9.01.2019 год. по гр. д. № 2858/2018 год. на ІІ г. о. на ВКС не е допуснато касационното обжалване на горното въззивно решение от 8.03.2018 год. по подадените и от двете страни по делото касационни жалби. С постановяването на това определение въззивното решение е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 282, ал. 4 ГПК когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението.

Следователно, предпоставка за задържане на внесеното обезпечение е предявяването на иск от другата страна за обезщетение за вредите от забавяне на изпълнението с оглед постановеното спиране. Данни за предявяване на такъв иск липсват, а няма и такива твърдения от насрещната страна, поради което и молбата за връщане на обезпечението следва да се уважи.

Неоснователни са доводите на насрещната страна в подадения отговор, в който поддържат, че образуваното изпълнително дело въз основа на въззивното решение не е приключило поради постановено спиране по подадена молба за отмяна на въззивното решение, съгласно чл. 309 ГПК, като то още не е приключило. Неоснователни са и доводите им за направени разноски по изпълнителното дело, за удовлетворяване на които следва да послужи внесената гаранция, тъй като в закона не е предвидена такава възможност. Задържането на внесеното обезпечение по чл. 282 ГПК е предвидено в случай на предявен в срок иск от носителят на вземането за вреди от забавяне на изпълнението, в случая М. и Д. И., и то само за такива, причинени от спирането на изпълнението по настоящето дело. Последващото спиране на изпълнението е неотносимо към настоящата молба. Представената съдебна практика не е относима към настоящия казус, тъй като касае обезпечаване на присъдено вземане, непогасяването на което е обосновало извода на съда да откаже връщане на внесеното обезпечение, с оглед използването му за изпълнение на решението. Решението по настоящето дело е с предмет вещни права върху недвижим имот и задържането на обезпечението е предпоставено от предвидените в чл. 282, ал. 4 ГПК предпоставки.

Поради липсата на такива предпоставки в случая, молбата на Ц. И. Г. за връщане на внесеното обезпечение следва да се уважи, като се нареди извършване на банков превод на сумата 817.40 лв. от сметката на ВКС за обезпеченията по посочена от същия банкова сметка.

Молбата на Л. А. Г., чрез адв. Д. К. е неоснователна, тъй като същата нито е искала спиране на изпълнението на въззивното решение, нито е внесяла обезпечение за постановяването му.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА внесеното по искането на Ц. И. Г. с вносна бележка от 12.04.2018 год. обезпечение в размер 817.40 лв. /осемстотин и седемнадесет лева и 40 ст./ по сметка на ВКС за спиране изпълнението на решението от 8.03.2018 год. по гр. д. № 543/2017 год. на Окръжен съд - Монтана, като горната сума се преведе чрез банков превод по посочена от молителя банкова сметка, за което да му бъде съобщено.

Оставя без уважение молбата на Л. А. Г., чрез адв. Д. К., за връщане на внесено обезпечение по горното дело.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: