Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на „Ню У. К“ ООД, подадена чрез пълномощник адв. М.П срещу Решение № 225/28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 66/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 231/10.11.2017 г. на инспектори в отдел „Местни данъци и такси“ при О. К, потвърден с Решение РД-01-7032/11.12.2017 г. на Кмета на О. К.
Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не извършил цялостна проверка за законосъобразност на издадения РА. Счита същия за нищожен доколкото в заповедта за възлагане на ревизия не е посочен крайния срок, в който същата следва да приключи и незаконосъобразен отново поради същото обстоятелство. По същество на спора счита за неправилни изводите на съда относно началния момент, от който следва да се дължат задълженията за ДНИ и ТБО с твърдения, че макар новопостроените имоти да са въведени в експлоатация с удостоверение № 34/08.06.2010 г., то фактически не са използвани до 2015 г., а отделно от това, че един от имотите е продаден през 2014 г., което обстоятелство не е преценено при определяне на общия размер на задълженията. В заключение, моли Върховен административен съд да отмени обжалваното решение.
Ответната страна – Кмета на О. К, оспорва касационната жалба и моли за постановяване на решение, с което се остави в сила оспореното решение на Административен съд – Добрич.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 225/28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 66/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, в обжалваната част е отхвърлена жалбата на „Ню У. К“ ООД срещу Ревизионен акт (РА) № 231/10.11.2017 г. на инспектори в отдел „Местни данъци и такси“ при О. К, потвърден с Решение РД-01-7032//11.12.2017 г. на Кмета на О. К, в частта, с която за периоди 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. са установени задължения за данък недвижими имоти (ДНИ) в общ размер на 2 864, 31 лв. и лихви в общ размер на 916, 55 лв., както и за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 6 814, 22 лв. и лихви в общ размер на 2 085, 05 лв.
За да постанови този резултат, съдът е приел на първо место, че оспорения РА е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения от вида и периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
На второ место е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на РА, водещо до неговата нищожност с доводи, че в заповедта за възлагане на ревизия не е посочен срока за извършване на ревизията. В тази насока съдът е изложил съображения, че срокът за извършване на ревизията е определен в чл. 114 от ДОПК - три месеца от датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия и същият съгласно доказателствата по делото е спазен.
След това съдът е разгледал материалната законосъобразност на издадения РА, като приел за безспорно установено, че за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. „Ню У. К“ ООД е собственик на 14 недвижими имота – търговски обекта, находящи се в гр. К., ул. "Добротица" № 55, за които е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Приел е, че имотите са облагаеми с ДНИ на основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ и ТБО на основание чл. 62 от ЗМДТ, а ревизираното дружество като собственик на облагаеми имоти е данъчнозадължено лице съгласно чл. 11 от ЗМДТ за ДНИ и ТБО.
Приел е за неоснователни твърденията на ревизираното дружество за недължимост на ТБО с доводи, че имотите не са ползвани до 2015 г., независимо, че магазините са влезли в експлоатация през 2010 г., като е посочил, че за да бъдат дължими таксите за сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо да се докаже наличието на две кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите, които в случая са установени. И след като жалбоподателят не твърди и не доказва да е подал декларация, че няма да ползва имотите през ревизираните периоди, за да може да бъде освободен от ТБО, доводите му са неоснователни.
Приел е за неоснователни и доводите относно изтекла погасителна давност по отношение на установените задължения, като е посочил, че съгласно чл. 171 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок, а преди да изтече този срок и по отношение на задълженията за 2011 г. е издаден РА на 10.11.2017 г., с което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната.
Приел е за неоснователни и доводите на жалбоподателя за неправилно установени задължения за ДНИ и ТБО, като се е позовал на прието по делото заключение по назначена ССчЕ, което не е оспорено от страните. И пак въз основа на установеното със заключението е изменил РА, като е намалил размера на дължимите лихви върху неплатените задължения за ДНИ и ТБО. Решението, в обжалваната му част е правилно.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е изложил конкретни фактически установявания. Очертан е правилно спорният предмет по делото, както и правилно е разпределена тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено на базата на приетите по делото доказателства. Въз основа на това са изградени обосновани правни изводи по спорния по делото въпрос за наличие на основания за установяване на задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за просрочие.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон.
Предмет на проверка пред настоящата инстанция е решението на АС – Добрич, а в касационната жалба се излагат основно доводи за незаконосъобразност на издадения РА, които с оспореното решение на АС – Добрич са приети за неоснователни.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че РА е издаден от компетентни органи, в предписаната форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Неоснователно е твърдението на касатора за неотчитане от страна на първоинстанционния съд допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията, изразяващо се в това, че в заповедта за възлагане на ревизия не е посочен срока за извършване на ревизията. Както правилно е приел АС - Добрич, в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват извод за отмяна на РА на това основание. Срока за приключване на ревизията е нормативно определен, а в настоящия случай и спазен. В допълнение следва да се посочи, че дори и да са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, то съдът в производството по съдебно обжалване на РА, е съд по съществото на спора. Той няма правомощия да отмени акта, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и да върне делото на компетентния орган /чл. 160, ал. 1, 2, 3 и 4 от ДОПК/.
Неоснователен е довода на касатора, че установените задължения за ДНИ и ТБО в периода от 2011 г. до 2015 г. са недължими, след като недвижимите имоти, собственост на ревизираното дружество не са използвани от построяването им до 2015 г.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно чл. 13 от ЗМДТ, данъкът се заплаща независимо от това дали имотите се ползват или не. Освобождаването от данък се извършва само в хипотезите на чл. 24 от ЗМДТ, а от такса по реда на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ, каквото освобождаване в случая няма. Не се оспорва изводът на административния съд, че общината е извършвала дейности по предоставяне на услугите, както и размерът на начислените суми.
Неоснователни са доводите на касатора, че при определяне на размера на дължимите суми е включен недвижим имот, който е продаден през 2014 г. Видно от констатациите на РД на стр. 7, още в хода на ревизията е прието, че апартамент № 4 не е собственост на ревизираното лице, считано от 11.06.2014 г. и по отношение на него облагането е до м. 06.2014 г. А отделно от това размерът на дължимите задължения за ДНИ и ТБО е потвърден със заключение по назначена ССчЕ, която е приета без оспорване от страна на жалбоподателя.
По изложените съображения, след като по делото не е спорно, че новопостроените имоти са въведени в експлоатация с удостоверение № 34/08.06.2010 г. и услугите по чл. 62 от ЗМДТ са извършени, то законосъобразно за периода 2011 г. – 2016 г. за същите обекти са установени задължения за ДНИ и ТБО. Като е достигнал до същите правни изводи за материална законосъобразност на оспорения РА и е отхвърлил жалбата на „Ню У. К“ ООД, АС – Добрич, е постановил правилно решение, в обжалваната част, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 225/28.05.2018 г., постановено по адм. дело № 66/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич, в обжалваната част.
Решението е окончателно.