Производството е по реда на чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 и във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 АПК.
Образувано е по искане на В.П и Ц.П и двамата от [населено място], [община], Врачанска област, чрез адвокат К.М, за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 176 от 19.04.2016 г., постановено по адм. д. № 126/2016 г. от Административния съд-Плевен. Искането за отмяна е с правно основание в чл. 246, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 5 АПК. В искането се твърди, че при разглеждане на гр. д. № 333/2018 г. от Районен съд-Мездра, на искателите за първи път им е станало известно, че две решения на Общинската служба по „Земеделие“-Б. С са били обявени за нищожни с решението, чиято отмяна се иска. Двамата искатели не са били уведомени за решението на Административния съд-Плевен, не са участвали в производството пред него, с което считат че им е нарушено правото на защита и искат отмяна.
По делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на Общинската служба по „Земеделие“ (ОСЗ)-Б. С, в който се съдържа становище за основателност на искането. По изложените съображения в отговора се моли, решението на административния съд да се отмени.
Писмен отговор е постъпил и от В.М от [населено място], в който се съдържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Твърди се, че то е просрочено, без да се представят доказателства в подкрепа на това твърдение.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за допустимо. То е подадено от лица, за които съдебното решение има сила и е неблагоприятно за тях. За него те са узнали в съдебното заседание на 15.06.2018 г. по гр. д. № 333/2018 г. по описа на Районен съд-Мездра, а искането за отмяна е подадено на 25.06.2018 г. пред Върховния административен съд, поради което настоящият състав приема, че искането е в срока по чл. 240 АПК.
От данните по приложените дела се установява, че с решение № 176 от 19.04.2016 г., постановено по кас. адм. д. № 126/2016 г. от Административния съд-Плевен, е оставено в сила решение № 257 от 19.11.2015 г., постановено по адм. д. № 461/2015 г. по описа на Районен съд-Б. С.
С решение № 257 от 19.11.2015 г. по адм. д. № 461/2015 г. Районният съд-Б. С е прогласил нищожността на решение № 128М от 11.09.1998 г. (годината в диспозитива на решението е неправилна) на ПК-Б. С, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Ц.П, върху земеделски земи, по чл. 27 ППЗСПЗЗ, съгласно плана за земеразделяне на [населено място], по преписка № 917М от 3.02.1992 г. от М.П както следва: 1) нива от 95, 901 дка, втора категория в местността „Оряховска локва“ и 2) лозе от 0, 500 дка – лист № 105 по адм. д. 423/2014 г. Съдът е прогласил нищожността и на решение № 130М от 11.09.1998 г. на ПК-Б. С, с което по същото заявление е възстановено правото на собственост на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на Ц.П върху имот – трайни насаждения от 8, 014 дка – лист 109 от същото дело. От решаващите мотиви на съда се установява, че нищожността на двете решения е прогласена, поради вписан незаконен състав на поземлената комисия.
М.П, който е заявител на земите на наследодателя си Ц.П е починал на 3.08.1996 г. и е оставил за наследници В.П-съпруга, Т. а Пещенска – дъщеря и Ц.П - син - удостоверение за наследници - лист 107 от същото дело.
По делото са представени и протоколи за въвод във владение на земите, правото на собственост върху които е възстановено с описаните две решения на ПК-Б. С. От така описаните факти следва извод, че В.П и Ц.П са наследници на М.П и съответно собственици на земеделските земи, с възстановено право на собственост, след неговата смърт. И двете решения на ПК-Б. С са благоприятни за тях, поради това, че земеделските земи по силата на наследяването са станали тяхна собственост. Въпреки това нито пред районния съд, нито пред административния съд, те са били конституирани като заинтересовани страни, въпреки че имат запазено право на участие, не са били призовавани и не са взели участие в производството и по двете дела. Съответно не са могли да упражнят и правото си на защита.
От данните по адм. д. № 461/2015 г. на Районния съд-Б. С се установява, че искането за обявяване на нищожността на двете решения на ПК-Б. С е направено от В.М.К страни в това производство са били конституирани В.М като жалбоподател и ОСЗ-Б.С.Н на М.П не са били конституирани и призовавани като заинтересовани страни.
Отделно от изложеното остава приложеното решение от 14.02.2012 г., постановено по гр. д. № 920/2009 г. на Районния съд-Б. С – лист 53-56 от гр. д. № 423/2014 г. на Районен съд-Б. С, с което е отхвърлена исковата претенция по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ – спор за материално право, против В.П и Ц.П.Т решение е оставено в сила с решение от 30.04.2012 г., постановено по гр. д. № 327/2012 г. от Окръжния съд-Враца – лист 57-58 пак от същото дело. Спорът за правото на собственост върху земеделските земи, описани в двете решения на поземлената комисия е решен с влязло в закона сила решение.
В производството по касационно адм. д. № 126/2016 г. по описа на Административния съд-Плевен, страните са били същите, както и пред районния съд. От това следва, че искателите в настоящото производство – В.П и Ц.П не са били конституирани като заинтересовани страни и не са могли да защитят правата си пред касационната инстанция. Те са имали самостоятелно право на участие при разглеждане на жалбата на В.М, поради това, че черпят права от двете решения на поземлената комисия, обявени за нищожни. Като не са участвали в касационното производство, защото не са били конституирани като страна, те не са могли да защитят правата си. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на касационното решение, според чл. 239, т. 5 АПК. Безспорно е, че решението на Административния съд-Плевен е неблагоприятно за тях и те са обвързани от него. Това налага отмяна на решението на Административния съд-Плевен и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото ще следва да се конституират В.П и Ц.П като заинтересовани страни. Освен това като заинтересована страна ще следва да се конституира и Т.П, която също има качеството на наследник на М.П, според удостоверението за наследници.
Воден от горното и на основание чл. 248 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 176 от 19.04.2016 г., постановено по кас. адм. д. № 126/2016 г. от Административния съд-Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.