Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. от [населено място], област [област], подадена чрез адвокат М.Д, против Решение № 149/12.04.2018 г., постановено по административно дело № 733/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. С оспореното решение е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 1642/04.10.2017 г. на зам. кмета на О. В, с която е разпоредено да бъде премахнат поставяем обект „Павилион с навес”, находящ се на терен публична общинска собственост – ул. „Ленин”, пред северната регулационна линия на УПИ III – 712, кв. 65 по плана на с. Ч., област В..

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени процесната заповед. Твърди се, че същата е издадена от некомпетентен орган, при порок във формата й и при неприключила преписка по повод подадено от адресата искане за издаване на разрешение по чл. 56, ал. 2 ЗУТ.

Касационната жалба се поддържа от адвокат Дакева, която моли да бъде уважена по изложените съображения и се присъдят сторените пред Административен съд – Враца разноски.

Ответната страна – Кметът на О. В, не изразява становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред съда е заповед, издадена от заместник – кмета на О. В, с която на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е наредено премахването на поставяем обект „Павилион с навес”, находящ се на терен – публична общинска собственост, монтиран от Н. М., в нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, без одобрена схема от главния архитект, разрешение за поставяне и договор за наем на заетата площ.

Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел същата за валидна и законосъобразна. Относимите за спора факти са правилно установени и въз основа на същите са извършени законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Заповедта е издадена от компетентен орган, при условията на заместване. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, в правомощията на кмета на съответната община е да разпореди премахване на преместваеми обекти, находящи се на територията на общината. В конкретния случай са представени доказателства за отсъствие на титуляра на това правомощие на датата, на която е издадена заповедта, с оглед на което същият е бил заместван във функциите му от конкретно определен заместник, който се явява и издател на заповедта.

Некоректно използваният израз „поставяем”, вместо „преместваем” обект в мотивите в заповедта, не опорочава нейната форма. Изложени са както фактически, така и правни основания за издаването й, волята на административния орган е ясна, поради което допусната неточност не влия върху съдържанието на заповедта по начин, който я прави неразбираем за адресата й.

Правилни са изводите за отсъствие на допуснати нарушения в хода на административното производство. Съставен е констативен акт, съгласно изискванията на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ, който е съобщен на заинтересованото лице. Неспазването на 7-дневния срок по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ за издаване на заповедта, считано от датата на връчване на констативния акт, не се явява съществено нарушение на административно-производствените правила и не обуславя незаконосъобразност на заповедта, тъй като този срок е инструктивен.

Оспореният административен акт е съобразен и с материалния закон. Не е било спорно обстоятелството, че именно жалбоподателката е поставила метален павилион върху терен, който попада в обхвата на улица – публична общинска собственост, за който не е имало разрешение за поставяне. По делото е прието заключение по съдебно-техническа експертиза, съгласно което павилионът и навесът към него, са предназначени за търговска дейност и представляват преместваем обект, тъй като поставянето или премахването на павилиона не изменя трайно площадката, върху която се намира, а навесът може да бъде демонтиран и преместен на друго място. При тези факти, обосновано съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ, при която този обект, като поставен без разрешение и в чужд имот без правно основание, подлежи на премахване. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, преценката за материалната законосъобразност на административния акт се извършва към момента на издаването, като се вземат предвид само фактите, които са настъпили към този момент. Ето защо, неотносимо към правния спор е твърдението, че заповедта била издадена преди да е приключила процедура за издаване на разрешение за поставяне на обекта. Както правилно е отбелязал съдът, това, че на 02.10.2017 г. е била подадена молба за издаване на разрешение, при положение, че по същата не е последвал позитивен отговор към релевантната дата, не води до други правни изводи относно законосъобразността на заповедта.

Предвид горните мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 149/12.04.2018 г., постановено по административно дело № 733/2017 г. по описа на Административен съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване.