Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. П. (ОД на ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Н.-Гърова, срещу решение № 1484/18.08.2017 г. постановено по адм. дело № 408/2015 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г., обективираща отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/03614/19.10.2009 г. и връщане на полученото първо плащане от Г.П.Г, и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната му, при което да се отхвърли изцяло жалбата, подадена пред Административен съд-Пловдив, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът Г.П.Г, от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат В.А, оспорва касационната жалба, като поддържа доводите си за нищожността на нотариалната покана. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалбата на Г.П.Г, подадена срещу нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г. за отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/03614/19.10.2009 г. и връщане на получено първо плащане, в размер на 24 446 лв, ведно с дължима неустойка в размер на законната лихва, на посочено основание т. 4.4, букви "а" и "б" и т. 4.7 от договора и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. За да отмени атакувания акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, съдът го приел за издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

При постановяване на съдебното решение, съдът е направил необоснован извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, поради което и решението следва да бъде отменено и наместо постановената от първата инстанция отмяна на акта, да бъде обявена нищожността му, по следните съображения:

Със своя заповед № 03-РД/1869/19.12.2012 г., изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност, свои правомощия, включително да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансовата помощ по заявки за плащане, подадени по одобрени заявления за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", както и да прекратяват и развалят договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата мярка, при наличие на условията и предпоставките, посочени в договорите и Наредба № 9/2008 г. При това, процесната нотариална покана е издадена от директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, а не от изпълнителния директор на ДФЗ.

Предвид установеното по-горе от фактическа страна следва да се приеме, че административният съд не е взел предвид, че по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда - изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията, и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ към момента на издаване на оспорвания административен акт - да организира и ръководи дейността на фонда, единствено той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Според ЗПЗП, в редакцията му, приложима към момента на издаване на заповед № 03-РД/1869/19.12.2012 г., изпълнителният директор не е имал възможност да делегира възложените му правомощия, поради което и не е могъл да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Административните органи, като носители на държавна власт разполагат с определен обем от права и задължения, представляващи тяхната компетентност, която се определя със закон. В тази връзка следва да се отбележи, че възможност за делегиране на правомощия по ЗПЗП, е уредена за първи път на законово ниво, с допълването на чл. 20а от този закон с новите ал. 3 и ал. 4, обнародвани в ДВ, бр. 12/13.02.2015 г. и влезли в сила на 17.02.2015 г. (с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б). Поради това и издадената преди тази дата - на 03.02.2015 г., нотариална покана № 01-163-6500/141/, е нищожна като издадена от длъжностно лице без материална компетентност (в този смисъл е и влязло в сила решение № 1815/12.02.2018 г. по адм. дело № 4534/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение). Предвид изложеното настоящият състав приема, че постановеното от административния съд решение следва да се отмени, и вместо него бъде постановено друго, за прогласяване на нищожността на нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ-Пловдив.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция по приложен списък. Процесуалният представител на ДФЗ не е направил възражение за прекомерността му, поради което и фонда следва да бъде осъден да заплати на Г.Г сумата от 2 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1484/18.08.2017 г. постановено по адм. дело № 408/2015 г. от Административен съд-Пловдив и В. Н. П.: ПРОГЛАСЯВА нищожността на нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г., издадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. П..

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Г.П.Г от [населено място], ж. к. "Оптикоелектрон II", [жилищен адрес] сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляващи разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. П. (ОД на ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт К.Г, срещу решение № 1484/18.08.2017 г. постановено по адм. дело № 408/2015 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменена негова нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г., обективираща отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/03614/19.10.2009 г. и връщане на полученото първо плащане от Г.Г, и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне. Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната му, при което да се отхвърли изцяло жалбата, подадена пред Административен съд-Пловдив, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът Г.Г, от [населено място], чрез процесуалния си представител адвокат В.А, оспорва касационната жалба, като поддържа доводите си за нищожността на нотариалната покана. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима.

Производството пред Административен съд-Пловдив е образувано по жалбата на Г.Г, подадена срещу нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г. за отказ за изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/03614/19.10.2009 г. и връщане на получено първо плащане, в размер на 24 446 лв, ведно с дължима неустойка в размер на законната лихва, на посочено основание т. 4.4, букви "а" и "б" и т. 4.7 от договора и чл. 8, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. За да отмени атакувания акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, съдът го приел за издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

При постановяване на съдебното решение, съдът е направил необоснован извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, поради което и решението следва да бъде отменено и наместо постановената от първата инстанция отмяна на акта, да бъде обявена нищожността му, по следните съображения:

Със своя заповед № 03-РД/1869/19.12.2012 г., изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ, делегирал на директорите на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност, свои правомощия, включително да вземат решения и да издават заповеди за одобрение/отказ за изплащане на финансовата помощ по заявки за плащане, подадени по одобрени заявления за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", както и да прекратяват и развалят договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата мярка, при наличие на условията и предпоставките, посочени в договорите и Наредба № 9/2008 г. При това, процесната нотариална покана е издадена от директора на ОД на ДФЗ-Пловдив, а не от изпълнителния директор на ДФЗ.

Предвид установеното по-горе от фактическа страна следва да се приеме, че административният съд не е взел предвид, че по смисъла на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПЗП, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Изпълнителният директор на фонда - изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията, и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ към момента на издаване на оспорвания административен акт - да организира и ръководи дейността на фонда, единствено той е компетентен да издава индивидуалните административни актове, свързани с дейността на агенцията. Според ЗПЗП, в редакцията му, приложима към момента на издаване на заповед № 03-РД/1869/19.12.2012 г., изпълнителният директор не е имал възможност да делегира възложените му правомощия, поради което и не е могъл да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Административните органи, като носители на държавна власт разполагат с определен обем от права и задължения, представляващи тяхната компетентност, която се определя със закон. В тази връзка следва да се отбележи, че възможност за делегиране на правомощия по ЗПЗП, е уредена за първи път на законово ниво, с допълването на чл. 20а от този закон с новите ал. 3 и ал. 4, обнародвани в ДВ, бр. 12/13.02.2015 г. и влезли в сила на 17.02.2015 г. (с оглед общото правило на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Р. Б). Поради това и издадената преди тази дата - на 03.02.2015 г., нотариална покана № 01-163-6500/141/, е нищожна като издадена от длъжностно лице без материална компетентност (в този смисъл е и влязло в сила решение № 1815/12.02.2018 г. по адм. дело № 4534/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение). Предвид изложеното настоящият състав приема, че постановеното от административния съд решение следва да се отмени, и вместо него бъде постановено друго, за прогласяване на нищожността на нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г. на директора на ОД на ДФЗ-Пловдив.

С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация, искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция по приложен списък. Процесуалният представител на ДФЗ не е направил възражение за прекомерността му, поради което и фонда следва да бъде осъден да заплати на Г.Г сумата от 2 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1484/18.08.2017 г. постановено по адм. дело № 408/2015 г. от Административен съд-Пловдив и В. Н. П.: ПРОГЛАСЯВА нищожността на нотариална покана за доброволно изпълнение № 01-163-6500/141/03.02.2015 г., издадена от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - гр. П..

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Г.Г от [населено място], [жилищен адрес] сумата от 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева, представляващи разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.