Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Азими, [гражданство], подадена чрез адв. С.Н, против решение № 5946 от 23.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5772 от 2017 г. по описа на Административен съд – София-град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, поради и което следва да бъде отменено със съответните законови последици.

Ответната страна – Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрк. И.М, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът е обсъдил подробно фактическата обстановка по делото, свързана с историята на касатора, както и доказателствата, относими към ситуацията в Афганистан. Обосновано съдът е приел, че причините, поради които чужденецът е напуснал държавата си на произход са лични и не попадат в приложното поле на ЗУБ. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ.

Върховният административен съд – III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд – София-град, е отхвърлена жалбата на С. Азими, [гражданство], против Решение № 8824/26.04.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Видно от материалите по делото, поради обстоятелството, че към момента на постановяване на административното решение, С. Азими е бил непридружен непълнолетен, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ със Заповед № РСР17-РД09-11/25.01.2017 г. на кмета на СО – район...