Касаторът „С. Б”ЕАД моли да бъде отменено решение № 9038/03.07.2018г. по адм. д. № 8342/2017г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата против заповед № Е-РД-16-515/13.06.2017г. на министъра на енергетиката като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли заповедта да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът по касационната жалба Министъра на енергетиката по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение ВАС, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на „С. Б”ЕАД против заповед № Е-РД-16-515/13.06.2017г. на министъра на енергетиката, с която на основание чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба № Е-РД-04-06/28.09.2016г. за намаляване на тежестта, свързана с разходите за енергия от възобновяеми източници е отказано предоставяне на помощ за намаляване на тежестта, свързана с определяне на разходите, произтичащи от задълженията за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, за ценовия период от 1.07.2017г. – 30.06.2018г. В мотиви се съдът е посочил ценови период 1.01.2017г. – 31.12.2018г., както е заявен в искането за отпускане на помощта, но не е обсъдил липсата на произнасяне на органа по искането за отпускане на помощ за периода 1.07.2018г. – 31.12.2018г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба заявлението се подава до 31 март на годината, в която започва ценовият период, за който се иска предоставянето на помощ. В процесното заявление е поискано предоставяне на помощ за част от предходен ценови период, за който по §2, ал. 1 и 2, т. 1 от наредбата административният орган е следвало да остави искането за периода 1.01.2017г. – 30.06.2017г. без разглеждане и да прекрати производството по искането. В оспорената заповед органът се е произнесъл за третия ценови период по наредбата – 1.07.2017г. – 30.06.2018г., за който заявлението е подадено в срок, но не се е произнесъл по искането за периода 1.07.2018г. – 31.12.2018г., поради което съдът следваше да върне преписката в тази част на органа за произнасяне по искането, с което е сезиран.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до извод за неоснователност на жалбата. Възприел е изводите в заповедта за наличие на обстоятелства по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ) за дружеството и приложимост на чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба за него, изискваща извършването на обследване за енергийна ефективност – б.“а“ и представянето в Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/ на отчет за управление на енергийната ефективност по чл. 63, ал. 4 от ЗЕЕ не по-късно от 31 март на годината, следваща годината на отчитане изискване по б."б". Тричленният състав на ВАС е отхвърлил довода на дружеството, че за него са налице обстоятелства по чл. 3 от Закон за малките и средни предприятия, и за него не е приложим чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ, и чл. 3, ал. 3, т. 6 от наредбата, а чл. 3, ал. 3, т. 7 от наредбата, по която лицата, които не са задължени лица по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗЕЕ, за да им бъде предоставена помощ изпълняват изискването по т. 6, б.“а“ от наредбата. В заявлението, подадено до органа дружеството не е посочило, че за него е приложим чл. 3 от ЗМСП, поради което тричленният състав на ВАС е приел, че не са представени доказателства кога дружеството е станало задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ.

Касаторът поддържа, че на основание чл. 23, ал. 1 и 6 от ЗТРРЮЛНЦ (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ), административният орган, както и съдът е следвало да извършат проверка в публикуваните в търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството, от която са могли да установят, че дружеството попада в приложното поле на чл. 3 от ЗМСП и не е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗТРРФЛНЦ агенцията определя единен идентификационен код, наричан по нататък „ЕИК“, задължителен за търговците, вписани в регистъра. Според чл. 23, ал. 6 от ЗТРРФЛНЦ, ако е посочен идентификационен код, съдът и държавните органи нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър. Нормата на чл. 23, ал. 6 от ЗТРРФЛНЦ е специална по отношение на чл. 170, ал. 1 от АПК, която е по отм. общ закон, чието приложно поле се стеснява от по-новия специален закон. За производството пред административния орган е приложим чл. 36, ал. 1 от АПК, според който доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или специален закон случаи. По чл. 36, ал. 2 от АПК страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателствата. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Цитираната разпоредба е по отм. общ закон спрямо чл. 23, ал. 6 от ЗТРРФЛНЦ, който е по-нов специален закон, поради което приложното поле на чл. 36, ал. 1 и 2 от АПК се стеснява от по-новия специален закон. Съдът, пред който са направени доводи, че дружеството не отговаря на чл. 57, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕ е следвало да извърши проверка в годишните финансови отчети на дружеството, обнародвани в търговския регистър, в които има данни, че дружеството е малко предприятие по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗМСП.

Допуснатото процесуално нарушение на тричленния състав на ВАС не е съществено, тъй като не е опорочило крайният правилен извод на съда за законосъобразност на отказа, поради непредставен отчет за управление на енергийната ефективност по чл. 63, ал. 4 от ЗЕЕ и чл. 3, ал. 3, т. 6, б.“б“ от наредбата. Видно от заявлението на дружеството за отпускане на помощ в т. 4 на стр. 34 от делото дружеството е заявило потребена електрическа енергия през предходната година 14, 511GWh. По чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ на задължително обследване за енергийната ефективност подлежат промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000MWh. По чл. 3, ал. 3, т. 6 от Наредба за предоставяне на помощ задълженото лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ следва да има извършено обследване на енергийната ефективност – б.“а“ и да е представил в АУЕР отчет за управление на енергийната ефективност по чл. 63 от ЗЕЕ - б."б". Според чл. 63, ал. 4 от ЗЕЕ отчетът се представя в агенцията не по-късно от 1 март на годината, следваща годината на отчитане. В писмената защита пред първата инстанция дружеството е поддържало, че отчет ще бъде представен до 31.03.2018г., тъй като енергийното обследване е извършено през 2017г. Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че е следвало да бъде представен отчет за управление на енергийната ефективност за 2016г. В заявлението е посочено годишно потребление на електрическа енергия за предходната на заявения период година, поради което данните за употребени 14, 511GWh се отнасят за 2016г. и определят дружеството като задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ от 2016г., за която е следвало да бъде представен отчет, както правилно са приели административният орган и тричленният състав на ВАС.

Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Следва преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението в частта за поискана помощ за периода 1.07.2018г. – 31.12.2018г. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9038/03.07.2018г. по адм. д. № 8342/2017г. на Върховния административен съд, IV отделение.

ВРЪЩА преписката на министъра на енергетиката за произнасяне по заявление № Е-Е-ДП-229/31.03.2017г. на „С. Б“ ЕАД в частта за периода 1.07.2018г. – 31.12.2018г. Решението не подлежи на обжалване.