Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ДСП - гр. П., подадена чрез юрисконсулт П.С срещу решение № 385 от 14.03.2017 г. по адм. дело № 2856/ 2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена Заповед № D_РВ/461418/20.09.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, с което на Т.Х е прекратена месечната социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП.

В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалният закон и необоснованост, касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е направен опит за провеждане на социална анкета, но Христова не е намерена на адреса. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на административния акт.

Ответникът - Т.Х изразява становище за неоснователност на оплакванията.Счита обжалваното решение за законосъобразно, като твърди, че не се налице предпоставки за лишаването й месечна социална помощ.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Заповед № D_РВ/461418/20.09.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Пловдив, с което на Т.Х е прекратена месечната социална помощ за допълване на доходите по чл. 9 от ППЗСП. За да постанови решението си административният съд е приел, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административно-производствени правила, както и при съществено нарушение на принципите по чл. 6, ал. 1и 5 АПК. Прието е, че преди издаване на заповедта административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, не е обсъдил обясненията и възраженията на страната. Решението е правилно.

Безспорно е установено...