Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на О. А, против Решение № 691/26.03.2018 г., постановено по административно дело № 2576/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменена издадена от него скица – виза за проектиране № 193/17.11.2010 г. относно УПИ II-1566, кв. 132 по Регулационния план на гр. А. и общината е осъдена за разноски.
В касационната жалба се сочи недопустимост на съдебното решение, тъй като процесната скица виза, издадена на основание чл. 140, ал. 2 ЗУТ не подлежи на съобщаване на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ и жалбоподателят нямал правен интерес от оспорването й. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението, като неправилно и необосновано.
Постъпил е писмен отговор по касационната жалба на Главния архитект на О. А от страна на Д.М, чрез адвокат Минцева, в който се съдържат доводи в подкрепа на оспореното съдебно решение с молба да бъде оставено в сила и се присъдят разноски за касационното производство.
Подадена е втора касационна жалба от Д.М против Решение № 946/26.04.2018 г., с което е отхвърлено искането му за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 691/26.03.2018 г., постановено по административно дело № 2576/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Тази касационна жалба се поддържа от адвокат Минцева, която оспорва касационната жалба на Главния архитект на О. А и моли да бъде оставена без уважения по съображения, развити в писмени бележки.
Ответниците Б.С и П.С, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. След приключване на откритото съдебно заседание по делото е постъпила молба по съществото на спора, съдържаща претенция за разноски от страна на адвокат Н.Р като пълномощник на Б.С, която с оглед несвоевременното й подаване, не следва да се взема предвид от настоящия съд.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, поради което предлага оспорените съдебни решения да бъдат оставени в сила.
Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба на Главния архитект на О. А за процесуално допустима. Съдебното решение му е съобщено на 29.03.2018 г., като законоустановения срок за обжалване е до 14.04.2018 г. включително, който е неприсъствен, поради което жалбата, която е подадена по пощата на 16.04.2018г. – първият присъствен ден, се явява подаден в срок. Срокът за обжалване в конкретния случай е определен при действието на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК, която е била приложима към този период и за съдебните производство по АПК и съгласно която сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, каквито празници са дните 06.04.2018 г. и 09.04.2018 г.
Разгледана по същество, касационната жалба на Главния архитект на О. А, е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е скица – виза за проектиране № 193/17.11.2010 г., издадена на основание чл. 140 ЗУТ, с която в УПИ II-1566, кв. 132 по Регулационния план на гр. А. е разрешено изготвянето на инвестиционен проект за жилища сграда с Нк до 10 метра, съгласно нанесената застройка с черен цвят.
След приемане на заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, съдът правилно е разрешил спора по същество. Установено е, че разстоянието между сградата на жалбоподателя и предвиденото с визата строителство на нова жилищна сграда е 6, 43 м., видно от графиката, изготвена от вещото лице, а измерено по кадастралната карта това разстояние е 6, 49 м. От тази констатация следва изводът, че с оспорения акт са допуснати намалени отстояния между сградите в процесния имот и в съседния му през улица, който е собствен на жалбоподателя, тъй като не е спазено правилото на чл. 32, ал. 1 ЗУТ, съгласно което разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улица е по-голямо или равно на височината на сградите, което в случая е следвало да бъде най-малко 10 м. Следователно, жалбоподателят се явява заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ и жалбата му против визата се явява процесуално допустима. Ясна е регламентацията на въпроса, кои лица се явяват заинтересувани да оспорват виза по чл. 140 ЗУТ, а именно това са лицата по чл. 131 ЗУТ, без значение от вида на визата, като единственото изключение е когато заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива е издадена визата или заинтересуваните лица са постигнали съгласие чрез декларации с нотариално заверени подписи. Това изключение не е налице в случая, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ.
За да отмени процесната виза, съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на административно – производствените правила и на материалния закон. Възприетите от него правни изводи се споделят от настоящата инстанция, тъй като са съобразени с установените факти и с приложимите разпоредби. Визата не съдържа задължителни реквизити, които следва да са част от нейното съдържание – не са посочени никакви отстояния, не са посочени размерите на новопроектираната сграда и зоната за застрояване, липсва контур от задължителни и ограничителни линии на застрояване и отстояния от тези линии до регилационните граници и до съществуващи сгради в съдени имоти. Не са посочени и допустимите параметри за плътност и интензивност на застрояване съгласно действащия ПУП. Освен това не е нанесена охранителната зона, в която попада имотът, обусловено от наличието на недвижима културна ценност – параклис, находящ се в имот, който е съседен през улица на процесния. В този смисъл не са спазени изискванията на ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) за съгласуване на процесната скица – виза по реда на този специален закон. Видно от самата скица – виза е, че на същата е обозначено само застроителното петно на бъдещата сграда, без наличие на останалите законоустановени реквизити, регламентирани в чл. 140, ал. 2 ЗУТ. На следващо място, вещото лице е установило, че скицата – виза не съответства на предвижданията на действащия застроителния план, онагледено в изготвената от него скица – приложение № 1 към експертното заключение, видно от която с оранжев цвят е отразено застроителното петно съгласно застроителния план, а петното с щрих е предвиденото съгласно скицата – виза, което значително надхвърля по площ предвиденото по плана.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на основния спор, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба Д.М за присъждане на съдебно-деловодни разноски, в размер на 2 000 лева за платено от него адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба на Д.М против решението, с което е отхвърлено искането му за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по спора, се явява неоснователна. Същото е постановено по почин на жалбоподателя, който е твърдял, че в мотивите на решението била допусната грешка, изразяваща се в грешно посочване от съда на разстоянието по КК между двете сгради – 6, 98 м., вместо 6, 48 м. Съдът е отхвърлил това искане, приемайки, че не е налице хипотезата на чл. 175, ал. 1 АПК, тъй като посочените в мотивите на решението отстояния, не са в противоречие с диспозитива на съдебния акт. В този смисъл е ясна волята на съда и не се установява несъответствие между тази воля и външното й обективиране.
Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Процесуалната възможност, разписана в чл. 175 АПК цели да се поправят допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности, които се отразяват на външното изразяване на волята на съда, която следва да бъде ясна и непротиворечива. Конкретно посочената неточност не попада в категорията на грешките, които подлежат на поправка по реда на чл. 175 АПК, както и не е налице несъответствие между мотиви и диспозитив по този въпрос, което да следва да се отстрани.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 691/26.03.2018 г., постановено по административно дело № 2576/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 946/26.04.2018 г., постановено по административно дело № 2576/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА О. А да заплати на Д.М от гр. [населено място], [улица], съдебно – деловодни разноски в размер на 2 000 лева. Решението не подлежи на обжалване.