Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по оспорване, подадено от И.К срещу Заповед № 8121К-5997/14.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни норми и съществени нарушения на административната процедура по ЗМВР, АПК Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310), както и поради необоснованост и несъответствие с целта на закона, които са развити подробно и обстоятелствено. Тези твърдения могат да бъдат квалифицирани основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Изрично е посочено, че заповедта е нищожна, но не са конкретизирани твърдения за липса на компетентност на нейния издател. Жалбоподателят иска да бъде отменена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването за процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно.
Оспорването на И.К на Заповед № 8121К-5997/14.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи подлежи на разглеждане по същество, при което и на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът следва да обсъди освен посочените от оспорващия основания и да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, включително действителността на акта, независимо, че липсва изрично искане за прогласяване на нищожност, а само са изложено твърдение, че е нищожна.
С оспорената Заповед № 8121К-5997/14.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР и предложение рег. № 272р-12667/20.06.2017 г. е прекратено служебното правоотношение на инспектор комисар И.К – разузнавач VI степен към Районно управление – Хасково при Областна дирекция на МВР-Хасково поради отказ на служителя да заеме длъжност, на която е възстановен с влязло в сила решение № 2653/06.03.2017 г. на Върховния административен съд за отмяна на МЗ№8121К-4677/25.11.2015 г. относно прекратяване на служебното му правоотношение с МВР (л. 13). Заповедта е връчена лично срещу подпис на служителя на 28.07.2017 г., а жалбата е подадено на 08.08.2017 г. по пощата (л. 7), поради следва да се счита, че правото на оспорване е упражнено в законния срок.
Като доказателства по делото са представени всички документи, представляващи част от преписката по издаване на оспорената заповед и допълнително изискани от съда и представени от ответната страна под опис (л. 48) писмени документи, включително типови длъжностни характеристики за длъжностите: полицейски инспектор VI-V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“/ полицейски инспектор VI-V степен в сектор/група „Охранителна полиция“/участък на районно управление при ОДМВР (л. 60-61) и на разузнавач VI-V степен в сектор/група „Криминална полиция“ към районно управление „Полиция“ при ОДМВР (л. 62-63), както и справка за вакантните бройки в ОДМВР-Хасково към 25.05.2017 г. (л. 64-67). По делото е прието без оспорване заключение на вещото лице Р.Т (л. 73-77).
От тези събрани по делото доказателства се установява от фактическа страна, че с влязло в сила на 03.05.2017 г. решение № 2653/06.03.2017 г., постановено по адм. д. 575/2016 г. по описа на Върховния административен съд (л. 17-18) е отменена Заповед №8121К-4677/25.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с МВР на И.К.
С молба вх. № 272000-6545/15.05.2017 г. (л. 16) И.К е заявил, че се явява на служба и желае да бъде възстановен на длъжността, от която е бил уволнен.
Според справка рег. № 272р-11114/02.06.2017 г. (л. 19) последната заемана от И.К длъжност е разузнавач VI степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“-запад на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление–Хасково при ОДМВР-Хасково. Това обстоятелство се установява и от кадрова справка рег. № 272р-2012/29.01.2018 г. (л. 68) и от заключението на вещото лице. Според цитираната справка, изготвена от началник сектор КАПОЧР длъжността, заемана от И.К преди прекратяване на служебното му правоотношение, не е вакантна, а е посочена като свободна за заемана и равностойна, съгласно класификатора на длъжностите в МВР, длъжността на полицейски инспектор VI-V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ на Районно управление – Хасково.
Видно от протокол рег. № 252р-11298/05.06.2017 г. (л. 55) И.К е приел предложената му свободна длъжност полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково на ОДМВР-Хасково. С. З № 2Н2з-1186/06.06.2017 г. на директора на ОДМВР-Хасково (л. 56) И.К е възстановен на служба и преназначен от длъжността разузнавач VI степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“-запад на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление–Хасково при ОДМВР-Хасково на длъжността полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково на ОДМВР-Хасково. Върху тази заповед е отбелязано с ръкописен текст като лично волеизявление от И.К с дата 19.06.2017 г., че той отказва да заеме длъжността полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково на ОДМВР-Хасково. Това волеизявление за отказ да бъде заета длъжността, на която е преназначен се установява и от Протокол рег. № 272р-12535/19.06.2017 г. (л. 67).
С предложение УРИ-272р-12667/20.06.2017 г. директорът на ОДМВР-Хасково (л. 58) е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на И.К, защото служителят е отказал да подпише Акт за встъпване в длъжността, на която е възстановен.
Според заключението на вещото лице, което не е оспорено от страините и следва да бъде възприето като безпристрастно, длъжността разузнавач VI степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“-запад на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление–Хасково при ОДМВР-Хасково (заемана от И.К преди прекратяване на служебното му правоотношение) и длъжността полицейски инспектор VI степен в група „Териториална полиция“ в сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Хасково на ОДМВР-Хасково (длъжността, която му е предложена след отмяна на уволнението му) са равностойни. Вещото лице дава заключение и относно други според експерта равностойни длъжности, а именно 6 броя в ОДМВР-Хасково, сектор „Криминална полиция“ като за 4 бр. вакантни длъжности „разузнавач VI- V степен“ в сектор „Криминална полиция“ при ОДМВР-Хасково е обявен конкурс със Заповед от 21.04.2017 г. В открито съдебно заседание вещото лице обяснява своя извод за равностойност на вакантните длъжности в ОДМВР-Хасково и заеманата от жалбоподателя преди уволнението, с извършено сравнение между длъжностните характеристики, но без съпоставка с възнаграждението за длъжността в зависимост дали е в РУ или ОДМВР. Според писменото заключение на вещото лице за изготвянето му са използвани само материалите по делото, поради което настоящият съдебен състав не кредитира изводът за равностойност между длъжностите в ОДМВР-Хасково и тези в РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково, който не е възможно да бъде направен от представените по делото доказателства. По делото не са представени длъжностни характеристики за длъжности в ОДМВР-Хасково, а само в полицейско управление. Справката за длъжностите в ОДМВР-Хасково не установява равностойност, а точно обратното от нея е видна разликата между отделните позиции, установени в класификатора на длъжностите в МВР, което предполага и различие между тях.
Съдът извърши служебна констатация по справка за вакантните бройки в ОДМВР-Хасково рег. № 272р-1029/25.05.2017 г. (л. 64-67), от която приема за установено, че към датата на изготвянето на справката в РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково, в която организационна структура се намира длъжността, заемана от И.К преди уволнението му, има три свободни позиции в сектор „Криминална полиция“, група „Противодействие на криминалната престъпност – Изток“ – за началник група, разузнавач VI-V степен (Детска педагогическа стая) и младши разузнавач“. Нито една от тези свободни позиции не съответства на длъжността, заемана от И.К пред прекратяване на служебното му правоотношение през 2015 г. Констатират се свободни позиции за „разузнавач VI-V степен“ в сектор „Криминална полиция“, но в ОДМВР-Хасково, а не в РУ-Хасково при ОДМВР-Хасково. Изрично обаче следва да бъде посочено, че тези фактически установявания, извършени по искане на жалбоподателя и въз основа на ангажираните от него доказателства (заключение на вещо лице) в подкрепа на твърденията му в оспорването, са неотносими към правния спор.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 227 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител се издава от съответния орган по чл. 158 или 159. На основание чл. 158, т. 2 от ЗМВР (в приложимата редакция) министърът на вътрешните работи назначава назначава държавните служители на изпълнителски длъжности при първоначално назначаване. Според чл. 143, ал. 1 от ЗМВР (в приложимата редакция) държавните служители съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 3. ръководни; 6. изпълнителски; 7. младши изпълнителски. Според последната специфична длъжностната характеристика заеманата от И.К длъжност е изпълнителска. При съвместното тълкуване на всички цитирани разпоредби следва да се приеме, че министърът на вътрешните работи е органът, който има правомощие и да прекрати служебното му правоотношение.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган и на това основание е действителен административен акт.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, която в приложимата към 06.06.2017 г. редакция е със следното съдържание: „Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.“
В случая е установено по категоричен начин, че И.К е възстановен на държавна служба и при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (Наредба № 8121з-310) поради това, че заеманата от него длъжност преди прекратяване на служебното му правоотношение не е вакантна, той е преназначен на 06.06.2017 г. на равностойна длъжност, който той изрично е приел. Длъжността, на която е преназначен е равностойна на заеманата от него и е в същата организационно структура (РУ-Хасково на ОДМВР-Хасково) т. е. в същото населено място, с което са спазени всички нормативни изисквания на ЗМР и Наредба № 8121з-310. След възстановяване на служба служителят е отказал изрично да я заеме и да подпише Акт за встъпване, поради което са осъществени всички факти от хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. По делото липсват данни и твърдения, от които да се обоснове извод, че оспорената заповед не съответства с целта на закона. Служителят е възстановен на служба, преназначен е на приета от него равностойна длъжност, но той е отказал изрично да я заеме. Следователно подаденото оспорване следва да бъде отхвърлено.
По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на И.К, [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Заповед № 8121К-5997/14.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщените до страните пред петчленен състав на Върховен административен съд.