Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл.АПК.

Касаторът ДОУИ-Бургас моли да бъде отменено решение №1028/05.10.2009г. по адм. д.№194/2008г. на Бургаския административен съд в частта, с което е изпратена жалбата на „М”ЕООД в частта, с която с РА № 2000242/30.10.2007г. на ТД-Сливен. са установени задължения по ДДС за м. 1.2001г. и по ЗКПО отм. за 2001г. и 2004г. на директора на ДОУИ-Бургас по компетентност като неправилно. Със същото решение жалбата на дружеството против РА е оставена без разглеждане в частта, с която са определени задължения по ДДС за м. 1.2001г. и м. 11.2006г. в размер 3197, 97лв с лихви, и са установени задължения по ЗКПО отм. за 2001г. и 2004г. Поддържа, че решението в обжалваната част е постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон. След като РА в частта, с която са определени задължения по ЗКПО отм. за 2001г. и 2004г. не е бил обжалван по административен ред, неправилно съдът върнал жалбата в тази част на директора на ДОУИ-Бургас за произнасяне по жалбата, вместо да прекрати производството по делото, поради недопустимост на жалбата пред съда както правилно е приел в мотивите си. Решението в частта, с която е върната жалбата против РА на директора на ДОУИ-Бургас за произнасяне в частта, с която са определени задължения по ЗДДС отм. за м. 1.2001г. поддържа, че е недопустимо и моли да бъде обезсилено, тъй като ревизията, РД и РА не обхващат задължения по ЗДДС отм. м. 1.2001г. Подробни съображения излага в жалбата си.

С втора касационна жалба ДОУИ-Бургас моли да бъде отменено решението в частта, с която е отменен РА 2000242/30.10.2007г. на ТД-Сливен в частта, с която е начислен ДДС с лихви за м. 12.2002г., и м. 11.2006г., определени са данъчни задължения по ЗКПО отм. за данък за общините и данък върху печалбата за 2002г. корпоративен данък за 2003г. и 2005г. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА в тази част да бъде отхвърлена като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба „М”ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на частната жалба и касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Жалбите са допустими, подадени в срок, а разгледани по същество са основателни.

С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 2000242/30.10.2007г. на ТД-Сливен в частта, с която са установени задължения по ЗДДС с лихви за м. 12.2003г. и м. 12.2005г. Със същото решение РА е отменен в частта, с която е начислен ДДС с лихви за м. 12.2002г. и м. 11.2006г., в частта, с която е определен данък за общините за 2002г. над 1437, 80лв, данък върху печалбата за 2002г. над 1 941, 03лв, корпоративен данък за довнасяне за 2003г. 831, 83лв и 192, 23лв за 2005г. с лихви. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на „М”ЕООД в частта, с която са определени задължения по ЗДДС с лихви за м. 1.2001г. и м. 11.2006г. и са определени задължения по ЗКПО отм. за 2001г. и 2004г. и е изпратена жалбата на дружеството на директора на ДОУИ-Бургас по компетентност в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 1.2001г. и по ЗКПО отм. за 2001г. и 2004г. Със същото решение жалбата против РА в останалата й част е отхвърлена.

В мотивите си съдът е приел, че жалбата против РА за м. 1.2001г. е недопустима, тъй като в тази част няма жалба по административен ред. Приел е също, че в тази част не са определени задължения по РА по ЗДДС отм. , но тъй като жалбата се поддържа пред съда следвало да се изпрати на ДОУИ-Бургас за произнасяне по нея. В тази част решението е неправилно. РА и ревизията не обхващат облагане по ЗДДС отм. за м. 1.2001г. и съдът следваше след като е оставил жалбата без разглеждане в тази част да прекрати производството по делото.

Решението в частта, с която жалбата на „М”ЕООД е изпратена на директора на ДОУИ-Бургас по компетентност за произнасяне следва да бъде отменено.

Съдът е приел също, че РА в частта, с която са определени задължения по ЗДДС отм. за м. 11.2006г. е недопустима, тъй като в жалбата по административен ред са оспорени задълженията, определени във връзка с установени липси на гориво. За м. 11.2006г. в частта по ЗДДС отм. директорът на ДОУИ-Бургас се е произнесъл и съдът е приел, че поради това не следва да му изпраща жалбата за произнасяне по недопустимата жалба. В тази част, съдът е оставил жалбата без разглеждане за 3197, 97лв като недопустима и е постановил диспозитив за отмяна на РА в частта, с която са определени ДДС за внасяне 1041, 95лв с лихви – доначислен данък във връзка с извършен превоз. Неправилно съдът е приел, че липсва жалба против РА в тази част след като доначисленият ДДС е поради установени липси на гориво, за които е прието, че с него са извършени облагаеми доставки. В частта, с която жалбата е оставена без разглеждане липса касационна жалба. Съдът като не е прекратил производството по делото в тази част е допуснал явна фактическа грешка, която може да бъде поправена с допълнително определение.

Правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата против РА в частта, с която са определение данък върху печалбата и данък за общините за 2001г. и корпоративен данък за 2004г., поради липса на жалба по административен ред в тази част, но неправилно не е прекратил производството по делото в тази част. Ясно е изразена волята на съда, поради което е допусната явна фактическа грешка от съда, който може да прекрати производството по делото с допълнително определение. Неправилно в тази част съдът е изпратил жалбата на директора на ДОУИ-Бургас за произнасяне, в която част решението следва да бъде отменено. Жалбата до съда не е подадена в срока за жалба по административен ред, за да се разглежда като такава.

С решението е отменен РА в частта, с която е начислен ДДС 50, 82лв с 24, 39лв лихви за м. 12.2002г. за установени липси на 98, 72л гориво, за което е прието, че с него е извършена облагаема доставка – превоз на стойност 254, 12лв, върху която е изчислен ДДС в размер 50, 82лв. Съдът е приел, че щом са укрити приходи е следвало да се направи ревизия по чл. 122 ал. 1 и 2 ДОПК и тъй като ревизията не е проведена по този ред е отменил РА в тази част. Съдът не е обсъдил приложеният и цитиран в РА и РД ДАПВ №1160/24.02.2003г., по който декларираният по справката-декларация за м. 12.2002г. 144, 79лв ДДС за внасяне с 2, 11лв лихви е бил прихванат срещу ДДС за възстановяване по справката-декларация за м. 1.2003г. С ДАПВ данъчните органи са признали, че задълженията по ЗДДС отм. за м. 12.2002г. са в размера посочен в справката-декларация вх.№Д89/14.01.2003г. Данъчните актове за прихващане и връщане се обхващат от понятието данъчен акт по чл. 115 ал. 1 ДПК отм. , тъй като с тях се определят данъчни задължения и вземания. Изменение на установените с ДАПВ права на дружеството може да се извърши само при условията на чл. 133 ДОПК. Съгласно чл. 134 ал. 1 ДОПК в случаите на чл. 133 ал. 2 ДОПК нова данъчна ревизия се възлага от териториалният директор, който определя и компетентният да я извърши орган по приходите. Ревизията в тази част следваше да се възложи по чл. 134 ал. 1 ДОПК от териториалният директор. Видно от приложените заповеди за възлагане на ревизия №221/12.06.2007г. и №242/22.06.2007г. заповед за определяне на компетентен орган №К 242/02.10.2007г. те са издадени от К. Х. – началник отдел „К”ЕООД в частта, с която с РА № 2000242/30.10.2007г. на М. Я. – старши инспектор по приходите при ТД-Сливен. са установени задължения по ДДС за м. 1.2001г. и по ЗКПО отм. за 2001г. и 2004г. на директора на ДОУИ-Бургас по компетентност. ОТМЕНЯ

решение №1028/05.10.2009г. по адм. д.№194/2008г. на Бургаския административен съд в частта, с което е отменен РА № 2000242/30.10.2007г. на М. Я. – старши инспектор по приходите при ТД-Сливен в частта, с която е начислен данък върху добавената стойност 50, 82лв с 24, 39лв лихви за м. 12.2002г., в частта, с която са определени за 2002г. данък за общините над 1437, 80лв – за 22лв с 13, 07лв лихви и данък върху печалбата над 1941, 03лв – за 29, 70лв със 17, 64лв лихви, в частта, с която за 2003г. е определен корпоративен данък за довнасяне 831, 83лв с 385, 83лв лихви и в частта, с която за 2005г. е определен за довнасяне корпоративен данък 192, 23лв с 257, 66лв лихви и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА

за нищожен РА № 2000242/30.10.2007г. на М. Я. – старши инспектор по приходите при ТД-Сливен в частта, с която е начислен данък върху добавената стойност 50, 82лв с 24, 39лв лихви за м. 12.2002г., в частта, с която са определени за 2002г. данък за общините над 1437, 80лв – за 22лв с 13, 07лв лихви и данък върху печалбата над 1941, 03лв – за 29, 70лв със 17, 64лв лихви, в частта, с която за 2003г. е определен корпоративен данък за довнасяне 831, 83лв с 385, 83лв лихви и в частта, с която за 2005г. е определен за довнасяне корпоративен данък 192, 23лв с 257, 66лв лихви. ОТМЕНЯ

решение №1028/05.10.2009г. по адм. д.№194/2008г. на Бургаския административен съд в частта, с което е отменен РА № 2000242/30.10.2007г. на М. Я. – старши инспектор по приходите при ТД-Сливен в частта, с която е начислен данък върху добавената стойност 1041, 95лв със съответни лихви за м. 11.2006г., а също и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА

делото в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Д./п/ А. Д.

М.Д.