Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на А. М. М. от гр. З., обл. Смолян, срещу решение № 346 от 02.11.2010 г. по адм. дело № 300 / 2010 г. на Смолянския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу решение № 25 / 30.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С..

Като пороци на съдебното решение са посочени нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С., не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Смолянския административен съд е решение № 25 от 30.06.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. С., с което е оставено в сила разпореждане № 4606276058 / 13.04.2010 г. и е изменено разпореждане № 4606276058 / 10.05.2010 г., издадени от ръководителя на пенсионното осигуряване. С разпореждането от 13.04.2010 г., издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, е отменено разпореждане № 307 от 23.02.2000 г., с което на А. М. М. от гр. З. е била отпусната лична пенсия за изслужено време и старост с начална дата 01.12.1999 г. и вместо това е отказано отпускане на пенсия. С измененото разпореждане от 10.05.2010 г. лицето е задължено да възстанови недобросъвестно получените суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст през периода 01.01.2005 г. – 30.04.2010 г. с общ размер 8776.77 лв....